Архангелова задушница във Велико Търново пази военната памет

Ритуалът е въведен в армията през 1880 г. и възстановен през 1993 г.

Архангеловата задушница е един от големите дни за помен в православния календар и е последната от трите големи задушници за годината. Тя се отбелязва в първата събота преди Архангеловден, защото съботата е отредена за покойниците. В този ден във всеки православен храм се отслужва обща панихида за починалите, вярващите се молят за душите на мъртвите и палят свещ. По традиция на Архангелова задушница се отдава и признателност на офицерите и войниците, загинали за България.

Как се налага военният ритуал и кога започва

Ритуалът Архангелова задушница е въведен в Българската армия през 1880 г., със заповед на първия български военен министър генерал-майор Пьотр Дмитриевич Паренсов (1848–1914), според материала. Той се провежда по образец на руската източноправославна традиция за отдаване на почит към загиналите и починали войскови чинове.

Първите участници са воините от Земската войска на Княжество България, съставена от разформированите дружини на Българското опълчение.

Според текста ритуалът обединява близките на загиналите, жители на града и региона, както и представители на държавната и местната власт. Офицерите участват в празнична униформа без шарф и акселбанти. Отслужва се панихида, като това е посочено като единственият войнски ритуал, в който е допустимо участие на църковен хор. Накрая се раздава помен, включително жертвен хляб, коливо (варено жито), червено вино и други подавки.

Велико Търново и всенародната признателност след 1924 г.

Истинският мащабен характер на националното преклонение е установен през 1924 г., когато Министерството на войната и Българската православна църква официално определят Архангеловата задушница като ден за всенародна признателност към паметта на всички офицери и войници, загинали за свободата и обединението на България.

От 1924 г. Търновският гарнизон и градската общественост започват да организират панихиди и шествия. С тях почитат загиналите в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Материалът дава пример с възпоменанието през 1943 г. По нареждане на кмета Тодор Фъртунов и със съдействие на местната полиция, рано сутринта са спускани траурни и национални знамена от прозорци и балкони. В 8.30 ч. на градското военно гробище в махала Св. Марина се събират представители на организации, части на Търновския гарнизон, общинското ръководство, ученици и граждани. Отслужва се панихида за загиналите офицери и войници от Великотърновския регион.

Описано е и как в 11.15 ч. камбаните на всички местни храмове забиват. По същото време се запалват осветителните тела в сгради и домове, а движението на превозни средства се спира за една минута. Бранници със свирки и трикольорни знамена призовават хората да почетат паметта с едноминутно мълчание.

Какво се прави на задушница и какво се избягва

Според текста след 1944 г., заради атеистичната политика на държавното ръководство, традицията за отбелязване на Архангелова задушница, позната и като мъжка или войнишка, е прекъсната. След демократичните промени през 1993 г. ритуалът се институционализира, като Министерството на отбраната, с участие на свещенослужители от Българската православна църква, започва официалното му отбелязване.

По традиция на този ден близките посещават гробовете на починалите. Почистват ги, прекадяват с тамян, преливат с вино и украсяват с цветя. Запалването на свещ върху гроба е посочено като символ на вярата, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите.

Българската традиция включва и раздаване на храна за Бог да прости. Подавките могат да са варено жито, питки, бонбони, сладкиши, бисквити и сезонни плодове. Посочено е, че често се раздава и варено пилешко месо или други ястия, за които се знае, че са били любими на покойния.

В текста е подчертана и символиката на житото, което се свързва с възкресението и надеждата за вечен живот. Даден е и пример с арбанашкото коливо и конкретни продукти и стъпки за приготвянето му.

Според традицията на Архангелова задушница не се върши тежка домакинска работа, не се пере и не се чисти, както и не се правят шумни веселби. Денят е посветен на молитва, смирение и спомен за починалите.

Още новини в категория Новини от Велико Търново