България връща останките на цар Самуил на 3 октомври

Радев: ще бъдат положени в саркофаг в храма „Света София“

България очаква историческо завръщане на тленните останки на цар Самуил на 3 октомври 2026 г., като те ще бъдат положени в саркофаг в храма „Света София“ в центъра на София. Това е посочено в материалите на „Стандарт“, като в отделна публикация изданието отбелязва, че президентът Румен Радев е потвърдил датата и мястото на полагането.

Случаят е изключение в иначе фрагментираната картина на владетелските погребения, тъй като според изданието през вековете много гробове са били заличени от чуждо владичество, разрушения и липса на съхранени останки.

Цар Самуил: открит гроб в Гърция и завръщане в София

Според „Стандарт“ гробът на цар Самуил е открит през 60-те години на XX век в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Откритието е направено от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. Останките са се съхранявали в Солун, а след завръщането им в България предстои да бъдат положени в „Света София“.

Изданието допълва, че това е храмът, който определя като мястото, където Самуил е приел християнството.

„Свети 40 мъченици“ във Велико Търново и гробът, свързван с Калоян

„Стандарт“ припомня, че църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново остава ключово място за царските погребения от Второто българско царство. През октомври 1972 г. археологът Въло Вълов открива гроб №39 в северната галерия на храма.

В гроба е намерен скелет на мъж с ръст близо 190 см, както и масивен златен пръстен-печат с тегло над 61 г. По данни на изданието върху него има негативен надпис, обозначаван като „Калоянов пръстен“, и изображение на барс. Реконструкцията по текстилните останки показва пурпурна туника и богато украсени ботуши, което според текста е знак за владетелски или висш аристократичен статус.

„Стандарт“ уточнява, че в науката продължават споровете дали това е самият цар Калоян или близък негов родственик, тъй като липсва ДНК за сравнение. Въпреки това изданието го описва като официално приеман гроб на владетеля. През 2007 г. костите са обработени за трайно съхранение и препогребани с държавни и военни почести в саркофаг в двора на храма.

Други владетелски погребения: Старо Нагоричане, Иваново, Мелник и София

В същия комплекс при „Свети 40 мъченици“ са проучени и гробове на други царе и царици, като „Стандарт“ посочва останките на царица Анна-Мария и царица Ирина Комнина.

Традицията свързва погребението на цар Михаил III Шишман с църквата „Свети Георги“ в село Старо Нагоричане, където той умира след битката при Велбъжд през 1330 г.. Изданието отбелязва, че гробът там е проучен, а символична пръст от лобното място по-късно е пренесена в Търновския пантеон.

„Стандарт“ съобщава още, че в скалния манастир „Свети Архангел Михаил“ край село Иваново (Русенско) се намира гробът на цар Георги I Тертер. При проучвания са намерени фрагменти от кости, като се приема, че владетелят е прекарал последните си дни там като монах.

Отделно изданието откроява откриването през 2012 г. в Мелник на гроба на деспот Алексий Слав, владетел на Родопите и Пиринска Македония от XIII век. Разкопките са ръководени от проф. Виолета Нешева. По данни на „Стандарт“ последващи изследвания, включително съвместно с университета в Станфорд, потвърждават, че костите принадлежат на самия деспот. Останките се съхраняват в историческия музей в Мелник в мраморен саркофаг.

В по-новата история на България, според „Стандарт“, София пази мавзолея на княз Александър I Батенберг на бул. „Васил Левски“. След абдикацията му през 1886 г. и смъртта му в Грац през 1893 г., тялото е пренесено в София и временно положено в „Света Неделя“. Мавзолеят е завършен през 1897 г. по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майр, а саркофагът с напълно запазените останки е положен в криптата през януари 1898 г..

Още новини в категория България