Българската православна църква почита Димитровден на 26 октомври

Празникът бележи началото на зимата и носи обичаи, трапеза и задушница.

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски. Празникът е познат като Димитровден, а в народната традиция се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата.

Кой е Свети Димитър Солунски

Свети Димитър е роден в Солун през III век и е възпитан като християнин. Според житието му той бил добре образован и за известно време заемал висок военен пост. Баща му бил градоначалник на Солун, който по онова време бил част от Римската империя.

След смъртта на баща си Димитър бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно бил убит. В текста се посочва, че още приживе извършвал чудеса, лекувал и давал упование дори от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му.

В църковната иконография Свети Димитър често е изобразяван на кон, убиващ Лий, който е представен като символ на неверника-антихрист.

Как празникът влиза в народния календар

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия и Македония. В народните приказки и легенди образът му е на смел воин и закрилник на бедните и слабите.

В българските вярвания Димитровден бележи началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. Народната поговорка гласи, че Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги носи лятото. С този ден стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

В текста е посочено и вярване, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил, покровител на отвъдния свят и на умрелите предци. В съботата преди празника се прави Димитровска задушница, на която се раздават жито и питки за помен.

Обичаи: сватби, разплащане и гадания за зимата

По традиция на Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. сглядно хоро, свързано с избора на мома пред ергените и техните родители. Денят се отбелязва и с фамилни и общоселски събори, на които песните и хората са неизменна част.

Димитровден е известен и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонни работници като говедари, овчари и ратаи, и идва време за разплащане. Понякога към уговорената сума се давали и дрехи, както и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Тогава започвало и спазаряването на работници за следващата година.

Празникът е свързан и с гадания. Според поверията, ако месечината е пълна, пълен ще бъде и кошерът с мед и пчелите ще се роят. Овчарите хвърляли тояга в кошарата. Ако сутринта овцете били лежали на нея, това се приемало като знак за дълга, тежка и студена зима.

На Димитровден се изпълнява и обичаят полазване, при който се гадае по първия гост в дома. Вярва се, че ако първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.

Трапезата е богата и според традицията включва курбан или гювеч от овнешко, както и яхния с пиле. Посочва се, че при мъж именик тя е с петел, а при жена именичка – с кокошка. На масата се слагат още варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, рачел и тиква.

Периодът от Димитровден до Никулден народът нарича Сиромашко лято.

Имен ден на Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо и Митка. По стар обичай на имен ден се ходи неканен. Носели се бели цветя за именика, за да е блага зимата, и се увивали с ален конец за здраве през годината.

Още новини в категория България