Библиотеката във Велико Търново съхранява над 200 стари вестника

Фондът проследява местния печат от Освобождението до 1944 година.

Регионалната библиотека във Велико Търново пази част от историята на българския печат чрез над 200 вестника, издавани от Освобождението до 1944 година. Това съобщи за БТА библиотечният специалист Николай Колев.

Колев е представил темата в Националния пресклуб на БТА във Велико Търново по време на представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК, посветен на 180 години от първия български вестник „Български орел“.

Фототипни издания на „Български орел“ и ролята на Иван Богоров

Николай Колев посочи, че в библиотеката се съхраняват фототипни издания на трите броя на „Български орел“, публикувани през 1946, 1956 и 1966 година. По думите му оригиналният вестник е издаден от Иван Богоров в Германия през 1846 година.

Колев припомни, че Богоров е смятан за основоположник на българския периодичен печат. Той се приема и за създател на думите вестник и вестникар.

Как започва печатното дело във Велико Търново

Според Колев историята на печатното дело в града започва непосредствено след Освобождението. През 1878 г. Любен Каравелов пренася своята печатница във Велико Търново. Първоначално тя е разположена в бивша джамия, а по-късно – в сградата на Конака.

Намерението на Каравелов е печатницата да обслужва Народното събрание и да издава неговите решения, каза специалистът.

Колев посочи, че след това се откриват и други печатници. Сред тях е печатницата на Киро Тулешков, съратник на Христо Ботев. В нея са издавани вестници на Петко Славейков, Стефан Стамболов, Стоян Коледаров и други търновски публицисти.

Първите вестници от 1879 година са „Остен“ на Петко Славейков, „Целокупна България“, „Българин“, „Правда“, „Народен глас“ и други.

От „Народна защита“ до „Янтра“ и „Борба“

Като знакови за периода Колев открои вестниците „Съединение“, „Свободен печат“, „Народно събрание“ и „Велико народно събрание“. По думите му през 1886 година в Търново е издаван първият военен вестник „Народна защита“, с редактор поручик Иван Фичев.

В периода 1892–1900 година във Велико Търново е печатан вестник „Работник“ на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Никола Габровски, каза Колев.

Сред важните издания специалистът посочи и „Общински вестник - Велико Търново“ и „Търновски епархийски вестник“. Той отбеляза, че имената на част от вестниците ясно показват аудиторията им. Колев даде примери като „Етър“, „Какалашка“, „Драка“, „Тромпетисто“, „Противоалкохолен лист“, „Утеха“, „Редник“, „Вегетариански лист“, „Приятел на народа“ и „Канцелария“.

Колев припомни, че от 1886 до 1937 година, с прекъсвания, излиза вестник „Янтра“. Той добави, че своеобразен негов продължител днес е „Янтра Днес“, чийто нулев брой е от юли 1998 година.

По думите му вестник „Борба“ е най-дългогодишният вестник във Великотърновска област и излиза от 1943 година до днес.

Колев допълни, че след 1944 година местният печат включва издания за различни сфери на обществения живот. Той посочи заглавия като „Народно строителство“, „Литературно Търново“, „Автотранспортен зов“, „Септемврийски зов“, „Младежки зов“ и „Пионерски зов“.

След 1990 година в една и съща година излизат два нови вестника – „Движение“, орган на БСП, и „Синьо време“, определен като таблоид на СДС, каза Колев. Наред с тях той изброи „Впрочем“, „Добро утро“, „Великотърновски новини“, „Великотърновски полицай“, „Слово“ и „Великотърновци“.

Колев съобщи и че от май 1990 до 1991 година във Велико Търново е издаван „Литературен вестник“, който след това започва да излиза в София и продължава да съществува и днес.

В заключение специалистът подчерта, че местните вестници не са само средство за информация. Според него те са важен документ за общественото, културното и политическото развитие на града. Колев добави, че въпреки намаляващия тираж и променящите се читателски навици, печатните издания остават част от историческата памет и културното наследство на Велико Търново.

Още новини в категория Новини от Велико Търново