Д-р арх. Драгомир Йосифов очертава разширяване на Търново на запад
Архитектът предлага развитие към Леденик и туристически ринг по стените на Царевец.
Д-р арх. Драгомир Йосифов защитава тезата, че Велико Търново трябва да се разширява на запад, вместо да расте на височина. По думите му това е най-работещата перспектива за Старата столица, защото ще осигури нови територии за развитие и по-качествена среда за живот.
Йосифов говори по темата на 5 октомври – Световния ден на архитекта, като подчертава отговорността на професията. Според него всеки чертеж има тежест, защото построеното остава за поколения напред.
Нов поглед към устройственото развитие на Велико Търново
Д-р арх. Йосифов посочва, че градът има нужда от нов поглед към устройственото си развитие. Според него плановете, по които Велико Търново се развива, са от началото на века, а реалността вече е различна.
Тезата му е, че градът трябва да се разширява, а не просто да добавя височина. Като естествена посока за растеж той вижда западното направление – от района на НВУ „Васил Левски“ към Леденик. По думите му именно там следва да се осигурят нови територии за развитие и застрояване, така че градът да има възможност да „диша“.
Идея за ринг по крепостните стени на Царевец
Архитектът предлага и идея, свързана с крепостта Царевец. Тя се ражда след негово посещение в Дубровник, където крепостните стени са превърнати не само в исторически декор, а и в преживяване за туристите.
Според представата на Йосифов, посетителите на Царевец могат да получат възможност да се движат по крепостните стени чрез своеобразен ринг и да гледат панорамата от различна перспектива. Той добавя, че ако и кулите бъдат адаптирани за атракции, това би могло да задържи туристите по-дълго, защото ще им предложи още преживявания.
10 000 обекта, реставрации и работа в общината
В професионалната си биография д-р арх. Йосифов има над 10 000 реализирани обекта, като казва, че не може да посочи „най-свиден“ сред тях. Значима част от работата му е свързана с недвижимото културно наследство. По данни от материала, около 500 къщи – паметници на културата са реставрирани след негова намеса. Дал е принос и за приблизително 150 църкви и манастири.
Сред последните му големи професионални предизвикателства е крепостта Баба Вида във Видин, като проектът е завършен и документацията е предадена.
Йосифов обяснява, че работата по паметници на културата изисква специална квалификация и познаване на историята, нормативната уредба и технологията на обекта. Признава, че понякога се обезсърчава заради многото етапи и спънки, но продължава, защото тези сгради трябва да останат за следващите поколения.
Освен като архитект и преподавател, той участва и в местното управление. От осем години е общински съветник и споделя, че се надява това да е последният му мандат. По думите му в Общинския съвет не става въпрос за облаги, а за експертност и много работа.
Йосифов е сред основателите на сдружение „Градско развитие и културно наследство“, което обединява около 35 души с различна експертиза в каузи, свързани с развитието и опазването на Велико Търново. Сред последните инициативи на сдружението е възраждането на паметта на скулптора Леон Филипов.
Още новини в категория Новини от Велико Търново
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от Новини от Велико Търново
БЪЛГАРИЯ
Николай Петев и парадоксът на българската духовна памет: Българският писател влезе в изпитната програма на гръцки училища
БЪЛГАРИЯ
Война и мир в Украйна
БЪЛГАРИЯ
Кой наложи пълното медийно затъмнение около огромния скандал с нелегалната фабрика за цигари край Карнобат?
БЪЛГАРИЯ
Над 30 клуба по ММА от цялата страна поискаха пълна промяна в Българската федерация по ММА
БЪЛГАРИЯ
Скандал в СДВР! Група „Кобра“ – полицейско подразделение или частна охранителна армия?
КЪРДЖАЛИ НЮЗ
Средната заплата в област Кърджали падна до 1 054 евро, частният сектор свива работните места
КЪРДЖАЛИ НЮЗ
От коледни концерти до новогодишна дискотека: Вижте празничния афиш на Кърджали до края на декември
КЪРДЖАЛИ НЮЗ
Продължава приемът на заявления за „Избирам България“ в бюрата по труда в област Кърджали

