Два дни война: масирани удари, стратегически залози и нов баланс на силите в Близкия изток

Иран атакува американски бази в региона, Вашингтон залага на вътрешен натиск срещу Техеран

Иран преминава към регионална офанзива срещу американско военно присъствие
На 28 февруари Иран предприе координирана ракетна и дронова операция срещу американски военни съоръжения в Персийския залив. Става дума за удари срещу бази в шест държави, което представлява качествена промяна в правилата на конфликта – от индиректна конфронтация към директно възпиране чрез регионално разширяване.

Сред посочените цели са Ал Удейд (Катар), Ал Салем (Кувейт), Базата на Пети флот (Бахрейн), Ал Дафра (ОАЕ), Няколко авиобази в Саудитска Арабия, Муфак Салти (Йордания), Ал Харир и Айн ал Асад (Ирак).

Това е първият случай, в който Иран атакува едновременно толкова широк периметър на американско присъствие.

Катар обяви извънредно положение. В Дубай бяха проведени евакуации на стратегически обекти. Някои регионални източници съобщиха за американски жертви в Бахрейн, но тези данни остават непотвърдени.

Операцията не е насочена единствено срещу САЩ. Тя е предназначена да изпрати сигнал към монархиите от Залива.

Иранската стратегия изглежда се основава на три стълба, които включват Икономически натиск – затваряне на въздушно пространство и създаване на инвестиционна несигурност. Политически натиск върху съюзниците на Вашингтон – близостта на американските бази до цивилни зони увеличава вътрешния риск за управляващите режими. И енергиен лост – потенциално блокиране на Ормузкия проток.

Ако цената на американското присъствие стане твърде висока за местните елити, те могат да ограничат или преразгледат военните споразумения със САЩ.

Ирански удари са засегнали Ашкелон, Тел Авив, Хайфа и Йерусалим. Появиха се твърдения за удар по самолетоносача USS Abraham Lincoln, но те не са потвърдени от независими източници.

САЩ и Израел са нанесли удари по обекти, свързани с ракетната и военнопромишлената инфраструктура на Иран – включително Натанз, Парчин и други стратегически съоръжения.

Президентът Доналд Тръмп публично призова иранските граждани да се противопоставят на режима и предложи имунитет на силите за сигурност при предаване.

Този подход показва, че Вашингтон разчита на комбинация от въздушно възпиране, икономически натиск и вътрешнополитическа ерозия. Сухопътна операция към момента не се разглежда.

Появиха се съобщения за елиминиране на върховния лидер Али Хаменей и висши представители на КСИР. Тези данни остават непотвърдени.

Важно е да се отбележи, че Ислямската република не функционира като персоналистки режим. Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) разполага със структурирана система за наследяване и командна приемственост.

При отсъствие на върховен лидер, функциите временно се поемат от триумвират, включващ президента Масуд Пезешкиан, ръководителя на съдебната власт, представител на Съвета на пазителите, а така наречената Оперативна автономия на КСИР означава, че отстраняването на висши фигури не води автоматично до парализа на военните операции.

Хусите в Йемен и шиитските милиции в Ирак са активирали свои операции. Това показва, че Иран използва мрежова стратегия чрез съюзнически формирования.

Най-силният инструмент на Техеран остава възможността за ограничаване на трафика през Ормузкия проток. При цени на петрола над 120 долара за барел, глобалната инфлация би се ускорила значително.

Подобно развитие би имало сериозни политически последствия във Вашингтон, особено в предизборен период.

Китай има стратегически интерес от продължителна американска ангажираност в региона, което отклонява ресурс и внимание от Индо-Тихоокеанския театър.

Сценарий на продължителна, но ограничена война изглежда вероятен, при който всяка страна се стреми да увеличи цената за другата, без да премине прага на тотална конфронтация.

През последните 48 часа конфликтът премина от ограничени удари към системна регионална конфронтация.

Иран демонстрира способност да нанася удари по широка мрежа от цели.
САЩ демонстрират въздушно превъзходство и политически натиск.

Нито една от страните не показва готовност за деескалация.

Следващата фаза вероятно ще бъде определена не толкова от бойните действия, колкото от икономическия и вътрешнополитическия натиск върху основните участници.

Още новини в категория Светът