Фердинанд I обявява Независимостта във Велико Търново

Актът от 22 септември 1908 г. превръща България в царство

Подзаглавие (Subheadline)** Манифестът в храма „Св. Четиридесет мъченици“ слага край на зависимостта.

Преразказан и редактиран текст На 22 септември 1908 г. в старопрестолно Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България. В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд I прочита Манифеста към българския народ. С него Княжество България е обявено за независимо Българско царство.

Историческият акт е представен като естествен завършек на дълъг път към пълен държавен суверенитет. Този път се очертава от три ключови дати. Това са 3 март 1878 г., 6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г.

Трите дати по пътя към суверенитет

На 3 март 1878 г., след Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., България възстановява държавността си. Това става след близо пет века османска власт. Създаденото Княжество България поставя основите на модерната българска държава.

Следващата решаваща стъпка е Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Според текста то е дело на българския народ и политическия елит. Съединението е защитено по време на Сръбско-българската война. След това идва дипломатическото му утвърждаване. Международното признание е дадено чрез Българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт от 24 март 1886 г., приет от Великите сили.

Защо актът е във „Св. Четиридесет мъченици“

На 22 септември 1908 г. Фердинанд I прочита Манифеста в присъствието на членове на правителството и обществени дейци. Изборът на място е описан като символичен. Старопрестолният Търновград и храмът, свързан с историята на Второто българско царство, подчертават приемствеността. Тя е между средновековната и съвременната българска държавност.

С провъзгласяването на Независимостта България окончателно отхвърля васалната зависимост от Османската империя. Тя е наложена след Берлинския конгрес от 1878 г. Фердинанд приема титлата цар на българите.

Икономически и дипломатически ефект и международно признаване

Текстът подчертава, че Независимостта има и икономическо, и дипломатическо значение. Българската държава получава по-голяма свобода при определяне на търговската и митническата си политика. Дипломатическите отношения придобиват нов статут.

Според информацията провъзгласяването предизвиква нова криза в отношенията с Османската империя. Посочва се реална опасност от военен конфликт. Великите сили обаче се насочват към дипломатическо решение.

През април 1909 г., с посредничеството на Русия, са постигнати споразумения. Те уреждат финансовите и политическите последици. Османската империя се отказва от финансовите си претенции към България. Русия опрощава османски задължения, свързани с войната от 1877–1878 г. България поема задължение да изплати на Русия определена сума в продължение на 75 години.

През същия месец Османската империя официално признава независимостта на България. След това позицията е последвана и от Великите сили. Така процесът, започнал през 1878 г. и продължил през 1885 г., получава завършек.

Днес 22 септември остава символ на националното достойнство, държавността и стремежа към свобода и суверенитет. 118 години по-късно България отбелязва годишнината с признателност към поколенията, превърнали свободата в реалност.

Още новини в категория България