Финландия пак е №1 по щастие – България е 84-а

Световният доклад за щастието 2026 поставя Северна Европа на върха за девета поредна година.

Финландия отново оглавява Световния доклад за щастието за 2026 г. Това е девета поредна година, в която страната е на първо място. В топ 10 доминират и други северноевропейски държави. Сред тях са Исландия, Дания, Швеция и Норвегия, съобщава Асошиейтед прес.

България е на 84-то място сред 147 държави. Резултатът я поставя в долната половина на класацията.

Докладът е изготвен от Центъра за изследване на благосъстоянието към Оксфордския университет. Проучването е направено с анализатори от „Галъп“ и Мрежата за развитие на устойчиви решения към ООН.

Северът държи върха, конфликтите дърпат надолу

Стабилното лидерство на Финландия и съседните ѝ държави се свързва с ясна комбинация от фактори. Сред тях са високи доходи и по-равномерно разпределение на богатството. Важна роля има и силната социална държава. Тя смекчава риска при кризи и рецесии. Докладът отчита и значението на по-дългата очаквана продължителност на здравословния живот.

На другия край на списъка остават държави, засегнати от тежки конфликти. Афганистан е определен като най-нещастната страна. Следват Сиера Леоне и Малави.

Коста Рика изненадва в топ 5

Коста Рика е новото голямо изкачване в класацията. Тя достига четвъртото място, след като през 2023 г. е била 23-та.

Според авторите това е свързано с устойчиви семейни връзки и силен социален живот. „Мислим, че това е заради качеството на техния социален живот и стабилността, на която в момента се радват“, казва Ян-Емануел де Нев. Той е професор по икономика и ръководи центъра. Той е и съредактор на доклада.

По думите му в Латинска Америка често се наблюдават по-силни семейни връзки. Регионът има и по-висок социален капитал. Това подкрепя усещането за сигурност и удовлетвореност.

Социалните мрежи: най-тревожният сигнал е при момичетата

Най-острото предупреждение в доклада е за младите хора. Според данните благосъстоянието при хората под 25 години спада в англоговорящите страни и в Западна Европа. Най-ясно това се вижда в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Тенденцията се е развила през последното десетилетие.

Ключов фактор е интензивната употреба на социални медии. Средната оценка за живота при младите в тези региони е паднала с почти един пункт.

Ефектът е особено тревожен при момичетата тийнейджъри. Докладът дава пример с 15-годишни момичета, които прекарват по пет часа или повече в социалните мрежи. Те отчитат по-ниска удовлетвореност от живота спрямо връстничките си, които ги използват по-малко.

Интересен детайл е, че най-високи нива на благосъстояние имат младежите, които са онлайн под един час дневно. Те дори се чувстват по-добре от тези, които не използват социални мрежи изобщо. В същото време оценките сочат, че подрастващите прекарват средно около 2,5 часа на ден в платформите.

„Ясно е, че трябва да направим колкото е възможно повече, за да върнем „социалното“ в социалните медии“, казва Де Нев.

Как е измерено „щастието“

Класацията стъпва на отговори на около 100 000 души в 140 държави и територии. В повечето страни всяка година са анкетирани около 1000 души. Контактът е бил по телефона или лично.

Респондентите са оценявали живота си по скала от 1 до 10. Така се сравняват тенденции в различни региони и възрастови групи. Резултатите показват две паралелни линии. Стабилен връх при държави със силни институции и социална защита. И видим спад при младите, когато времето онлайн расте.

Още новини в категория Светът