Хиляди малки фактори вместо един отговор: Новата теория за човека

Митът за „гена воин“ отстъпва пред нова картина: личността се оформя от хиляди малки генетични влияния и натрупани житейски преживявания, а големите събития често имат по-ограничен ефект.

Опитите да се отговори на стария въпрос „гените или средата“ вече не изглеждат като спор с ясен победител. Анализ на BBC обобщава тенденция в съвременната наука: идеята, че само единият фактор води, все по-трудно се защитава. Вместо това изследванията сочат сложна комбинация. Тя се променя във времето и работи чрез натрупване на много малки ефекти.

От „гена воин“ до край на простите обяснения

Дебатът не е само академичен. Той стига и до съдебната зала. През 2009 г. в италианския град Триест присъдата на мъж, осъден за убийство, е намалена. Защитата се позовава на т.нар. „ген воин“. Това е вариант на гена MAOA, който е свързван с по-висока склонност към агресия.

Днес подобни аргументи се приемат много по-предпазливо. Според генетичката Айсу Окбай първоначалната представа е била подвеждаща. Много хора са очаквали няколко гена с голям ефект да обяснят поведението. Този модел вече е опроверган от данните.

Личността като „Голямата петица“ и хиляди микровлияния

Съвременната психология често описва личността чрез модела на „Голямата петица“. Той включва откритост, добросъвестност, екстраверсия, съгласие и невротизъм.

Проучванията при близнаци показват значима наследственост. Метаанализ на хиляди изследвания сочи около 47% генетичен принос. По-новите геномни анализи обаче дават по-ниски оценки. Те са между 9% и 18%.

Една от причините е в самата природа на личността. Тя е „полигенна“. Това означава хиляди генетични вариации. Всяка от тях има малък ефект. Информацията е разпространена и трудна за свързване с конкретни черти, съобщава БГНЕС.

Средата не „препрограмира“ характера, но оставя следи

Интуицията подсказва, че възпитанието и житейските събития са решаващи. Данните рисуват по-сложна картина.

Дори силни преживявания в зряла възраст често имат ограничено влияние върху трайните личностни черти. Психологът Брент Робъртс посочва, че тежко травматично събитие в зряла възраст не винаги оставя „огромна диря“ в личността.

По-ясно се открояват ранните преживявания. Детските травми могат да повишат невротизма по-късно. Расте и интересът към стреса по време на бременност. Процесът е известен като „фетално програмиране“. Той описва как ранни биологични влияния могат да насочат развитието.

Изследователите правят сходен извод и за средата. Не един фактор „обяснява“ човека. Важното е натрупването на множество малки влияния. Този подход се описва като „полиекологичен“. Всяко преживяване оставя малка следа. Всички заедно оформят по-голямата картина.

Паралелно науката търси по-точни връзки. Генът CRHR1 се изследва за ролята му в стресовите реакции и невротизма. Внимание получават и мозъчни структури като префронталната кора. Тя е свързана с планирането и вземането на решения.

Все по-важен става и въпросът кои хора участват в проучванията. Според Даниъл Лийви фокусът върху една група може да пропусне културни различия. Това променя изводите и ограничава приложимостта им.

Крайната картина е ясна. Нито гените, нито средата сами по себе си обясняват кои сме. Както обобщава Яна Инстинске, най-силно изпъква изменчивостта на човешкото състояние. Личността не е предварително написан сценарий. Тя е динамичен резултат от биология и опит, които се преплитат през целия живот.

Още новини в категория Култура