Кметът Генчо Генчев: Свищов строи индустриален парк за 32 млн. евро

Проектът е на 308 декара и цели зона „включи и работи“ за инвеститори.

Свищов залага на Дунавския индустриален технологичен парк като проект, който може да промени икономическата перспектива на общината и да ограничи отлива на млади хора. Това каза кметът Генчо Генчев, като посочи, че идеята е да се създадат повече качествени работни места и по-високи доходи, което да има пряк ефект върху младежката заетост и демографската тенденция.

По думите му целта не е просто да се предложи терен, а готова среда, в която инвеститорът да започне работа значително по-бързо.

Дунавският индустриален технологичен парк: 308 декара и „включи и работи“

Кметът обясни, че през 2023 г. е разработена Концепцията за интегрирани териториални инвестиции „Устойчив икономически растеж и индустриална инфраструктура“, чийто център е изграждането на индустриалния парк.

Общата инвестиция е близо 32 млн. евро, като основната част от финансирането е по ОП „Развитие на регионите“ и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По думите на Генчев има и допълващо финансиране от Фонд ФЛАГ и Българската банка за развитие (ББР).

Паркът се изгражда на територия от близо 308 декара на бившите казарми. Общината планира зона от типа „включи и работи“ с регулирани терени и готова техническа инфраструктура. Кметът изброи основните елементи: подстанция 110/20 kV, електропровод, газопровод, ВиК мрежа, комуникационна инфраструктура, зарядни станции за електромобили и водопровод за минерална вода.

Предвидени са още Център за научноизследователска и развойна дейност, спортен и уелнес център, офис сграда с изложбена и конферентна зала и общи пространства.

Транспорт, енергия и лицензи: какво обещава зоната

Генчев подчерта, че паркът има директен достъп до Дунав и железопътна свързаност. По думите му Агенция „Пътна инфраструктура“ ще инвестира близо 3,2 млн. евро за подобряване на пътната връзка по ул. „33-и Свищовски полк“, ремонт на входните артерии и изграждане на нови кръгови кръстовища на входа и изхода на парка.

Кметът допълни, че е предвидена и 25-километрова скоростна пътна връзка между Свищов и бъдещата магистрала Русе – Велико Търново.

По отношение на енергийното обезпечаване, според Генчев паркът ще разполага с до 50 MW електрическа мощност директно от възлова станция на ЕСО, което дава възможност да се привличат и енергоемки производства. Той посочи, че има лиценз от КЕВР за собствена затворена газоразпределителна мрежа и се очаква до края на годината лиценз за оператор на затворена електроразпределителна мрежа.

Запитвания от компании и други инвестиции: 135 млн. евро за три години

Кметът заяви, че има запитвания и заявки както от български, така и от чуждестранни компании. По думите му общината представя парка на бизнес форуми и работи активно с партньори в Турция, включително с Търговско-промишлената палата на Бурса и Българско-турската търговско-индустриална камара. Генчев каза, че през юли председателят на камарата в Бурса Бурхан Немутлу е посетил Свищов с конкретно инвестиционно предложение от голям турски инвеститор и има очакване турска компания да бъде сред първите инвеститори.

Той уточни, че когато договорите бъдат окончателно оформени, тогава ще може да се говори точно за размера на инвестициите и за броя на новите работни места.

В по-широк план Генчев посочи, че през настоящия управленски период общината управлява и инвестира ресурс, който дотук надхвърля 135 млн. евро. Сред реализираните проекти той открои обновяването на историческия парк „Калето“, ремонт на храм „Св. Димитър“, благоустрояване в кв. „Дунав“ и ремонти на улици в редица населени места.

По темата за санирането кметът каза, че след 2016 г. са обновени първите 17 сгради, по първия етап на НПВУ са приключили още 19 блока на стойност 15,12 млн. евро с ДДС, а инвестиционният комитет към ББР е одобрил нови 15 проекта за 4,7 млн. евро. Според данните, които той представи, общо 51 многофамилни жилищни сгради вече са преминали или преминават през процеса.

По отношение на водната криза Генчев заяви, че острата фаза е овладяна, но проблемът не е решен окончателно, тъй като зависимостта от нивото на Дунав остава. Той посочи, че е изграден авариен водопровод с дължина 1,5 км, който е свързал допълнителните кладенци „Раней“ 3 и 4 и е добавил около 1000 кубически метра вода на денонощие към системата.

Още новини в категория България