Кметът Иван Вителов организира 22 септември 1908 във Велико Търново

Вителов прави първия препис на Манифеста и подготвя първите тържества

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I и кабинетът на министър-председателя Александър Малинов решават Независимостта на България да бъде провъзгласена във Велико Търново. Събитието остава в историята като Търновския акт. Според описанието, решението е предшествано от дипломатически действия и внимателно следене на международната обстановка.

„Търновският акт“ възлага на кмета Иван Вителов да организира града за паметния ден. Задачата се оказва трудна заради кратките срокове и дискретната подготовка.

Подготовката в града започва със слухове

На 20 септември сред търновци тръгва слух, че във Велико Търново ще пристигне князът или част от правителството. Споменати са министър-председателят Александър Малинов и министрите ген. Стефан Паприков и Никола Мушанов.

Кметът Иван Вителов разпорежда улиците да бъдат почистени. Призовава жителите да украсят балконите с есенни цветя и зеленина. По стара традиция хората трябва да спуснат и пъстроцветни килими. По спомените на д-р Панайот Хитров на 21 септември, неделя, приготовленията се засилват. Сред хората се носи слух, че Фердинанд I ще дойде да провъзгласи България независима.

22 септември: молебен, манифест и царска титла

Празничният ден носи и напрежение за кмета. Рано сутринта Вителов установява, че общината няма подходящ портрет на княгиня Елеонора за протокола. По негова заповед започва спешно издирване из домовете. Портрет е намерен.

Преди обяд на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I, в параден мундир и с ордени, слиза сам малко преди гара Трапезица от влака, идващ от Русе с официалните лица. Той тръгва пеша през Асенова махала към храма „Св. 40 мъченици“. Към църквата се стичат хора от града и околните селища. Пристигат и части от Търновския гарнизон с военна музика.

В храма е отслужен молебен с участие на държавния църковно-училищен хор. Фердинанд I прочита Манифест към българския народ, написан от Александър Малинов по време на престой на гарата в Две могили. С него се провъзгласява съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо българско царство.

В този момент председателят на Народното събрание Христо Славейков, а след него и Александър Малинов предлагат на Фердинанд да приеме титлата цар на българите. Той приема.

Царевец, „грешната“ титла и първият препис

След церемониите официалните лица се отправят към Царевец, където Малинов отново прочита Манифеста. Фердинанд I произнася кратка реч с благодарност към търновци. От името на града кметът Иван Вителов благодари, но вълнението го подвежда и завършва с възглас за българския княз. По текста Фердинанд I първоначално се изненадва, но не отдава значение на „дребното недоразумение“.

Според разказа радостта остава водеща. Хората се снимат за спомен. На най-високото място на Царевец е поставен временен знак от здраво вързани пръчки, напомнящ за Кубратовия завет за единството.

По обяд на 22 септември Иван Вителов прави първия препис на Манифеста. Целта е да се възвести на народа, че дългоочакваната мечта се е сбъднала. Преписът служи и за отпечатването още същия ден на манифести, които се разпръскват в града и страната.

По спомените на д-р Панайот Хитров вечерта Велико Търново е осветен със свещи, лампи и фенери. Общината раздава хиляди свещи и борови факли. Хората се събират и с песни отиват до дома на Панайот Славков, където царят гостува.

Решенията след 1908 и първото честване през 1909

На 25 септември 1908 г. Градският общински съвет, начело с кмета Иван Вителов, одобрява преименуване на улици. Улиците „Фердинанд“, „Съборна“ и „Митрополска“ стават улица „Цар Фердинанд I“, а улица „Булевард“ става „22 Септември“.

На извънредна сесия на 1 декември 1908 г. местната управа решава да се залеси крепостта Трапезица в чест на събитието.

На 22 и 23 септември 1909 г. във Велико Търново се провеждат първите в България тържества, посветени на Независимостта. За организацията общината първоначално гласува 1800 лв., но отчетът сочи разходи от 3500 лева. За годишнината пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и Министерският съвет. Празненствата включват молебен в „Св. 40 мъченици“, събития на Царевец и посещение на Преображенския манастир. В читалище „Надежда“ общината дава банкет. Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лв., изработен от ученички в държавното Килимарско училище.

На 4 ноември 1909 г. Градският общински съвет отправя към XIV Обикновено народно събрание искане за ежегодна субсидия от 30 000 лв. за организиране на национални тържества, сред които се откроява честването на Независимостта.

Иван Вителов: печатар, кмет и градски инициативи

В материала са посочени и биографични данни за Иван Вителов. Той е роден през 1869 г. в с. Боженци, Габровско. През 1882 г. заминава за Велико Търново. Там усвоява книговезка и печатарска дейност. През 1898 г. откупува книговезница и става неин собственик.

Отбелязано е, че развива издателска дейност. Финансира литературно-научното списание „Звезда“ през 1900 г. Участва и в издаването на речници и книги, сред които „Чичо Томовата колиба“ в превод на Моско Москов.

Вителов участва в управлението на общината през 1908 г. като председател на тричленна комисия. По-късно е кмет в периодите 16 юли 1908 – 8 август 1911 г. и 29 декември 1919 – март 1920 г.

С името му са свързани първи стъпки към електрифициране на града. На 12 ноември 1909 г. е взето решение с общински заем от 70 000 лева да се проектира и пусне електричество. На 16 януари 1920 г. общинският съвет обсъжда електрическото осветление на главната улица.

Материалът посочва, че кметът поддържа постоянна грижа за реда и чистотата. Издава заповеди срещу изхвърляне на отпадъци по улици и площади, както и срещу пране и миене на зеленчуци на улични чешми. Градските коли за смет минават през ден, а нарушителите се наказват с глоби.

Отбелязано е още, че Иван Вителов е активен в туристическото дружество „Трапезица“ и има принос за основаването на Търновската популярна банка. Умира внезапно на 19 юни (юли) 1922 г., когато е подпредседател на банката.

Още новини в категория България