Кръстовден на 14 септември: строг пост и поклонение пред кръста

Празникът напомня за въздвижението на Светия кръст и носи стари обичаи.

Кръстовден – Въздвижение на Светия кръст Господен – е сред Дванадесетте велики християнски празника. Отбелязва се на 14 септември. По църковното предание празникът е свързан с откриването на Христовия кръст и с тържественото му „въздвижение“ пред множество поклонници.

Какво стои зад празника според църковното предание

Според преданието Света Елена, майка на император Константин Велики, през 326 година отива в светите места в Палестина. Целта ѝ е да потърси гроба Господен, който по-рано е бил затрупан от гонителите на християните.

Усилията ѝ, според разказа, завършват с откриването на пещерата на гроба и на три кръста, зарити в земята. Кой от тях е Христовият кръст се разбира, когато при докосване с един от кръстовете е възкресен наскоро починал човек.

Преданието разказва още, че Елена изпраща частица от кръста на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък той се изнасял на Голгота за поклонение.

Защо датата е 14 септември

След време над пещерата на гроба Господен е построен храм, който според традицията съществува и днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.

На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига над главите на присъстващите. Именно от това „въздвижение“ идва и името на празника.

Обичаите на Кръстовден: водосвет, благословение и гроздобер

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет, а свещениците ръсят по домовете за благословение.

По традиция със светена вода се поръсват къщата и харманът. Поднася се и трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата. Денят се „кръстосва“ с нощта и те се изравняват. Времето застудява, а водите на морето и реките изстиват. Празникът се свързва и с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон.

На този ден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наричан Гроздобер, защото започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Не се яде нищо червено – като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има постни храни, като зелник с праз лук, печена тиква и грозде.

Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст. Раздават се пресни пити, за да донесат берекет.

Професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите. Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.

Още новини в категория България