Липнишкият змей пази Горна Липница от градушки

Местните свързват спокойното време с легенда и стар обред.

Горна Липница, община Павликени, е село, за което местните разказват, че градушка не е падала от десетилетия. А ако все пак има град, той е слаб и не нанася щети, според хората от селото. Най-често посочваното обяснение е легендата за Липнишкия змей, който пази местността. Историята продължава да се предава между поколенията.

На легендата е посветен научен доклад на Елена Чанакчиварова–Христова, директор на Историческия музей в Павликени. Тя разказва, че още като уредник е чула предания за змея, както и за конкретно място и ритуали, свързани с него. По думите ѝ самодейците в читалище Зора – 1887 са играли представление по легендата. През 2013 г. тя прави теренна работа и разговаря с много местни жители, предимно възрастни. Така установява, че съществуват няколко варианта на разказа.

Как според преданието змеят става покровител

Една от версиите, описана от изследователката, разказва как преди много години ранен змей паднал на синор край махала и близо до геран. Хората се уплашили, но възрастна жена, съпруга на дядо Митьо Табака, видяла как кучетата се спускат да го хапят. Селяните го заградили с дъски. Жената започнала да му носи мляко в тавичка, за да го храни.

Според преданието хората се грижили за него 40 дни. На 41-вия ден змеят укрепнал, размахал крила и отлетял. Оттогава в Горна Липница свързват плодородието и липсата на сериозни природни бедствия с неговото покровителство. Местните го наричат и добрият змей.

Оброчище и ритуалът „Зелен синор“

Мястото, където според легендата паднал змеят, е известно и като Гущерчето или Животинчето. То се превърнало в оброчище. По думите на Елена Чанакчиварова–Христова, тъй като в района има много останки от античността, хората донесли голям камък с надписи, за да го обозначат.

Там започнали да правят ежегоден ритуал, известен като Зелен синор. Провеждал се на първия понеделник или четвъртък след Гергьовден. Изследователката уточнява, че информаторите ѝ се разминават за точния ден, но са единни, че е било след Гергьовден.

Според разказите на местните на обреда ходели предимно жени. Носели мляко, мляко с ориз, питки, орехи и плодове, но не носели месо. Палели свещи. Свещеник не участвал, а след това жените отивали на гробищата. Една от жените, разговаряла с изследователката, споделила, че преди ритуалът да изчезне около 50-те години на XX век, са ходили само жени от махалата под синора. Те използвали умилителни имена за змея и вярвали, че ги закриля.

Легендата днес: песни, фестивал и нов камък

Елена Чанакчиварова–Христова отбелязва, че легендата е жива и това е необичайно, защото подобни митове често се срещат в планински райони, а Горна Липница е равнинно село.

През миналата година тя е поканена на фестивала Самодивско сборище в Лилково, Пловдивско, където темите са били змейовете и самодивите в българския фолклор. Там се срещнала с млада жена от Долна Липница, която ѝ изпратила две песни за аждера (змей) от местния фолклор. По думите на изследователката, в съседното село няма подобни легенди, но има песни. Една от тях съдържа мотив за Стоян, който станал змей, след като майка му го проклела по погрешка.

В последните над 15 години легендата за змея в Горна Липница преживява възраждане. Тя заема централно място и в местна артрезиденция с участници от различни държави.

Писателят Васил Попов също пристигнал в Горна Липница по покана, докато проучвал романа си Аждер. Той се срещнал с наследници на дядо Митьо Табака и посетил оброчището. След като старите камъни били откраднати, през 2011 г. хората поставили нов камък, за да се знае къде според преданието е паднал змеят.

Като отражение на мита се посочва и църквата Свети Димитър в Горна Липница. Храмът е изцяло каменен, с колонади, а над южната порта има релефни изображения на змейове.

Допълнителен местен разказ от района на Павликени свързва липсата на градушки и с базалтова могила между Недан и Бутово, наречена Чатала, за която хората вярват, че разбива и гони градушката. В Недан съществува и думата аждерница за зла и вироглава жена, според материала.

Още новини в категория Новини от Велико Търново