Милена Карагьозова поиска публичен списък на забавените съдебни актове

Кандидатът за ВСС представи идеи за дисциплинарни критерии и конкурси.

Кандидатът за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Милена Карагьозова заяви пред правната комисия на Народното събрание, че трябва да има публичен списък на забавените съдебни актове. По думите ѝ един съдия не може да бъде чакан да изпише актовете си.

Карагьозова е предложена за член на ВСС от парламентарната група на „Прогресивна България“. Тя има близо 30 години юридически стаж, основно в наказателното правосъдие.

Профил и професионален опит

Милена Карагьозова е работила 21 години в Районния съд в Горна Оряховица. От 2022 г. е съдия в Окръжния съд във Велико Търново. От 2024 г. е заместник-председател и ръководител на наказателното отделение.

Тя има и академичен опит като асистент по наказателно право.

Конкурси, дисциплинарна дейност и независимост

В концепцията си Карагьозова подкрепи регулярното провеждане на конкурси. Тя посочи, че при дисциплинарната дейност водещ принцип за нея ще е прилагането на ясни и еднакви критерии и принципност спрямо всички.

Карагьозова изрази позиция, че независимостта на съдебната система трябва да се разглежда в две посоки. Първата е влиянието на външни фактори върху системата. Втората е независимостта на отделните магистрати да не допускат намеса в пряката им работа.

На въпрос на „Прогресивна България“ дали съдия би могъл да разбере спецификата на прокурорската работа по-добре от някои прокурори, тя отговори, че съдията работи сам и оценява актовете на прокуратурата. Тя добави и аргумент, свързан с мандатите. По думите ѝ, ако мандатът на главния прокурор е седем години, а на член на ВСС е пет, тя би се върнала в съда. Там избраният или неизбраният от нея няма да има йерархично надмощие над нея.

Политическа квота, кадрови решения и контакти

На въпрос от ГЕРБ-СДС дали ВСС трябва да има политическа квота, Карагьозова посочи, че според нея този модел функционира добре. Тя допълни, че номинирането на съдии в прокурорската квота не би позволило да се развият зависимостите, които се наблюдават сега.

На въпрос от „Демократична България“ за тезата ѝ, че кандидатите за административни ръководители трябва предварително да заявят, че ще назначат заместници от по-долни нива, тя обясни, че подобно действие трябва да е много мотивирано. По думите ѝ законът го допуска като изключение, но в момента то се е превърнало в норма. Карагьозова посочи и че кадровият дефицит е голям. Тя добави, че ръководителят може да търси административни качества у заместниците си, освен професионалните, които конкурсите за повишаване гарантират.

Попитана от „Продължаваме промяната“ дали е имала контакти със Сотир Цацаров, Георги Чолаков или Борислав Сарафов и дали има допир до кръговете с влияние в съдебната система, Карагьозова отговори, че не е имало опити да ѝ се оказва влияние. Тя уточни, че се е срещала само веднъж със Сотир Цацаров, докато е бил главен прокурор, като според думите ѝ само са се поздравили.

На въпрос от „Възраждане“ за кадрови решения, внесени в последния момент, Карагьозова отговори, че не споделя тази практика. Тя заяви, че ще настоява за механизъм за превенция на подобни случаи.

Комисията по правни въпроси към Народното събрание за трети ден провежда изслушване на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. По предварително утвърдения график 20 кандидати ще бъдат изслушвани от 2 до 6 ноември. Изслушванията се излъчват в реално време на сайтовете на Народното събрание и на БТА.

Още новини в категория България