Община Велико Търново оспори името „Къщата с маймунката“

Експертите обясняват, че фигурката е седнало човече, не маймунка.

„Къщата с маймунката“ е една от най-разпознаваемите възрожденски сгради с тухлички във Велико Търново. Построена е през 1849 г. от майстор Никола Фичев (Колю Фичето) и от 1964 г. е паметник на културата с национално значение. По данни в текста сградата е вписана в Националния регистър на недвижимите културни ценности под № 62 за област Велико Търново.

Паметник от 1849 г. и реставрация през 70-те

Къщата е била обитавана от Марийка Петрова Олекова, преди да бъде отчуждена от държавата. Реставрацията е направена в периода 1974–1976 г. Преди това са извършени сондажи и проучвания. Те включват разкривания на подове, тавани и мазилки. Проверено е и конструктивното състояние, както и периодите на изграждане.

Проектант на реставрацията е арх. Теофил Теофилов. След възстановяването сградата е предоставена през 1979 г. на Съюза на научните работници – филиал Велико Търново.

Как изглежда „Къщата с маймунката“

Южната фасада е представителна. Тя е с каменен градеж и изпъкнала фуга. Има два сводови отвора с вход и витрини. Описани са и елипсовидни прозорчета при сводовете в дюкянската част. Над тях са издадени напред два жилищни етажа с тухлички, с профилирани еркери и корниз при покрива.

Северната фасада е по-семпла. Тя е с каменен цокъл, арковиден вход и измазан етаж. Описан е и мазилков корниз при покрива, близо един метър.

Приземният етаж включва дюкян с два цилиндрични свода. Те са подпрени на две арки, които стъпват на каменна колона. Входът на дюкяна е от юг.

Достъпът до жилищните нива е свързан с улица „Въстаническа“. Там е основният вход с двукрила дървена врата. Вътрешният вестибюл свързва втория и третия етаж със стълби. Според главния експерт в дирекция „Култура, недвижимо културно-историческо наследство, празници и фестивали“ в Община Велико Търново арх. Донка Колева, осветлението към вътрешните помещения се осигурява чрез латерна. Тя представлява надстройка на покрива с прозорци от всички страни, която вкарва естествена светлина и свеж въздух.

Фигурката на фасадата: „маймунка“ или знак за дюкян

Историята на сградата е свързана със семейството на Стоян Пенчев Ахтар и Кирияки, дъщеря на търговеца и джелепин Никола Коюв. Според архивни данни и проучванията на арх. Теофилов първоначално е съществувал дюкянът на Никола Коюв и малко жилище над склада към улица „Въстаническа“. През 1847 г. дюкянът е пострадал от пожар. Тогава е нает майстор Никола Фичев да построи жилище за разрасналото се семейство.

Надписът на плоча над входа на дюкяна посочва собственика на дюкяна и датата 23 септември 1849 г. Сградата е наречена вещепродавница. Под надписа има вградена каменна конзола със статуетка на седнало човече с плешива глава и ръце върху коленете.

Арх. Теофил Теофилов отбелязва в свой текст, че има съмнение фигурката да е дело на Колю Фичето. Като причина е посочена по-примитивната ѝ изразност спрямо други пластични творби, свързвани с майстора.

Арх. Донка Колева посочва, че поставената фигурка, често оприличавана на маймунка, всъщност е седнало човече. По думите ѝ тя е могла да обозначава дюкяна като лечебник за здраве и хигиена. Колева допълва, че подобни фигурки може да са били сигнатурни елементи, които указват съдържанието на търговската част. Затова, според нея, популярното име „Къщата с маймунката“ може да се смята за неточно. Като паралел е даден пример с подобна фигурка, запазена в Историческия музей в Севлиево.

След реставрацията сградата е адаптирана за клуб на Съюза на учените във Велико Търново. Проф. Петко Ст. Петков, председател на великотърновския клон, обяснява, че къщата е закупена от СУБ през 1991 г. и се стопанисва от клона. По думите му Домът на учените е в добро състояние и се използва за заседания, срещи, кръгли маси, семинари, изложби и представяния на книги. Той уточнява, че сградата е достъпна за граждани при предварителна уговорка.

Още новини в категория Новини от Велико Търново