Петко Тодоров умира на 37 в Швейцария

Поетът от кръга „Мисъл“ оставя драмите „Зидари“ и „Невеста Боряна“.

Петко Юрданов Тодоров е български поет и драматург, роден през 1879 г. в Елена. Той е известен и като брат на Мина Тодорова – жената, която по-късно става любимата на Пейо Яворов. Според Actualno.com Тодоров е сред фигурите в българската култура, които остават встрани от широката публична памет, въпреки значимия им принос.

Пътят му от Елена до литературния кръг „Мисъл“

Бащата на Петко Тодоров – Юрдан Тодоров – е описан като един от най-заможните чорбаджии в района на Елена. Семейството има роднинска връзка със Стоян Михайловски.

Като ученик в гимназията в Търново Петко Тодоров се увлича по идеите на социализма. По-късно заминава с брат си Христо за Тулуза, където постъпва в Националния лицей. Следва право в Берн, но според източника не успява да се дипломира.

През 1897 г. се връща в България и се установява в Русе. Там заедно с Иван Белинов започва да издава вестник „Законност“. Тодоров е сред основателите на Радикалдемократическата партия. Той е и част от приятелския и литературен кръг „Мисъл“, свързан с имена като Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

Домът на ул. „Витоша“ 63 и семейният живот

Actualno.com посочва, че на 16 години Петко Тодоров се влюбва в варненката Райна Ганчева. Двамата се сгодяват, когато той е на 21, а след това сключват брак. През 14-годишния си брак имат три деца – Юрдан, Николай и Розка.

Семейството живее в просторен дом на ул. „Витоша“ 63, който се превръща в място за литературни срещи и дискусии. Именно там сестрата на Петко – Мина – среща Пейо Яворов.

Болестта, последните операции и смъртта в Швейцария

Петко Тодоров се разболява от туберкулоза, както и сестра му Мина. Заминава по спешност на остров Капри за лечение. По информация на Actualno.com претърпява три неуспешни операции в Лайпциг. След това заминава за Лозана за операция на апендикса, но се оказва, че има и гъбично заболяване на червата.

След поредна операция получава гнойно възпаление, състоянието му се влошава и в полунощ на 14 февруари 1916 г. умира в Шато д’Екс, Швейцария, едва на 37 години. До него през цялото време е съпругата му Райна.

Преди смъртта си, според източника, той моли Райна да положи усилия децата им да завършат висше образование по право. Причината е, че самият той търпи подигравки, че не е завършил.

През 1921 г. вдовицата му, заедно с Мара Белчева (съпругата на Пенчо Славейков), моли министъра на просветата Стоян Омарчевски да съдейства за пренасяне на тленните останки на съпрузите им в България. Министърът съдейства и на 22 юни 1921 г. е извършено опело в църквата „Света Неделя“.

Книги и пиеси: от „Драски“ до „Невеста Боряна“

Още като ученик Петко Тодоров пише първото си произведение – очерк за Иларион Макариополски. В ученическите си години публикува стихотворения в ученически издания.

В първата си книга „Драски“ включва част от ранните си текстове. Следва сборникът „Стихове на скучната лира“. И двете книги издава под псевдонима Пенко.

В идилията „Певец“ той се ориентира към философски идеи, свързани с индивидуализма, популярни в Европа по онова време. Част от драматургичното му наследство са пиесите „Зидари“, „Страхил страшен хайдутин“, „Първите“, „Змейова сватба“ и „Невеста Боряна“.

Още новини в категория Новини от Велико Търново