Потомците на ген. Атанас Стефанов откриват паметна плоча в Миндя

Откриването е на 5 октомври от 11:00 часа в центъра на селото.

Потомците на търновския генерал-лейтенант Атанас Стефанов поставят паметна плоча в село Миндя, която да напомня за неговите подвизи и за тези на брат му подпоручик Иван Стефанов. Инициативата и средствата са осигурени от наследниците, сред които е Маргарита Чолакова, внучка на генерала и дъщеря на Горазд Чолаков.

Паметната плоча е монтирана върху скала в центъра на Миндя, в парка на селото. Тя е изработена от скулптора Денислав Сираков. Тържественото откриване е насрочено за 5 октомври от 11:00 часа. Кметството и родствениците канят хората да почетат паметта на двамата офицери.

Три години процедури и документи за плочата

Кметицата на Миндя Десислава Иванова обяснява пред вестник „Борба“, че идеята е стара, но реализацията е отнела три години. Причината е била в административните изисквания и съгласувателните процедури.

По думите ѝ е трябвало да се подготвят много документи, включително доказване на роднинство и разрешение за поставяне. Съгласуването е минало през Министерството на отбраната и историци. Иванова посочва, че тя е поела документалната част, а сродниците – финансовата.

Скалата, върху която е поставена плочата, е в парка от повече от 25 години. Според кметицата скулпторът Денислав Сираков я е харесал и така е било избрано мястото за паметния знак.

Кои са Атанас и Иван Стефанов

Атанас Стефанов е роден във Велико Търново на 13 септември 1891 г., а брат му Иван – на 20 май 1893 г. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н. В. училище през 1905 г. и са зачислени в 32-ри царски випуск. През 1912 г. завършват и са произведени в чин подпоручик.

В Балканската война подпоручик Атанас Стефанов командва 6-а рота от 18-и пехотен Етърски полк в състава на 5-а Дунавска дивизия. Подпоручик Иван Стефанов командва 1-ва рота от 20-и пехотен Добруджански полк. Иван Стефанов загива на 5 март 1913 г. при езерото Деркос на Чаталджанските позиции и е погребан в църковния двор на село Караджакьой, Източна Тракия.

Атанас Стефанов участва във всички боеве на полка през 1912–1913 г. при Бунар Хисар и Чаталджа. В атестационната му книжка е оценен от подп. Иван Бойчев като офицер, водил ротата си мъжествено и храбро.

Военна кариера и обществена дейност

По данни в материала Атанас Стефанов участва и в Междусъюзническата война, както и в двете световни войни. На 1 ноември 1936 г. поема командването на 5-а пехотна Дунавска дивизия. От 25 септември 1940 г. е командир на Прикриващия фронт, а на 11 август 1941 г. поема командването на 4-а армия. През 1943 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Името му е обсъждано за министър на войната в три правителства на България през 1944 г.

Според текста на 12 септември 1944 г. на път от София за Плевен генерал Стефанов е убит в Луковит от партизанката Митка Гръбчева. Посочва се и че е осъден посмъртно с присъда № 2 от 2 април 1945 г., като Плевенският народен съд, II състав присъжда имотите му в полза на държавното съкровище.

В материала се отбелязва и обществената му дейност. През 1931 г. става председател на Комитета за постройка на Военния клуб и основава аероклуб в Търново. През 1935 г. е подпредседател на комитет за честване на 100 години от Велчовата завера. Посочва се, че е правил лични дарения и е откривал войнишки паметници на загинали във войните за национално обединение.

Сред инициативите му е и издигането на паметници по пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. В текста се посочва, че е дарявал по 1000 лева за селата Вардим, Хаджидимитрово, Караисен и Бяла черква.

Още новини в категория Новини от Велико Търново