Разследване: Водосборни зони край София се превръщат в незаконни сметища

Само за година са се появили поне 40 нови нерегламентирани сметища

Водосборни зони и земеделски терени около София се превръщат в незаконни сметища. Според разследване и сигнали на граждани в тези райони системно се изхвърлят строителни отпадъци, земни маси и инертни материали. Целта, според P26.Bg, е постепенно да се промени релефът на терените и те да бъдат подготвени за бъдещо строителство. 

Темата идва на фона на обещанията на столичния кмет Васил Терзиев да се пребори с незаконните сметища в града. При встъпването си в длъжност той заяви, че това ще бъде един от основните приоритети на управлението му. По данни на Столична община тогава са били установени около 240 незаконни сметища. 

Вместо намаляване на проблема обаче се наблюдава обратна тенденция. По данни на директора на Столичния инспекторат, изнесени през април 2025 г., броят на незаконните сметища в София вече достига около 280. Това означава, че само за година са се появили поне 40 нови нерегламентирани сметища. 

Районът на Долни Богров – пример за мащабно засипване

Един от най-показателните примери се намира в район „Кремиковци“, в землището на село Долни Богров. Става дума за местностите „Дедова ливада“ и „Бандова воденица“, разположени непосредствено до автомагистрала „Хемус“. 

По сигнали на граждани стотици камиони ежедневно изхвърлят строителни отпадъци и земни маси в близост до водоеми. Част от тези водоеми вече са частично или напълно засипани вследствие на тази дейност. 

За случая са подадени сигнали до редица институции, включително:

Министерство на околната среда и водите

РИОСВ – София

РДНСК – София

Агенция „Пътна инфраструктура“

Басейнова дирекция „Дунавски район“

Според P26.Bg обаче видима реакция от институциите няма. 

Собственик на имота по кадастрални данни е фирмата „КЕЙ ВИ ЕС ГРУП“ ЕООД, а дейностите са свързани с договор за рекултивация на кариера „Долни Богров – сметището“. Възложител е дружеството „КАМЪНИ И ПЯСЪК“ ЕООД. 

Насипване извън границите на имота

Наблюденията на място показват, че в района се извършва системно транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци и изкопни маси с неустановен произход. Според информацията реалните дейности надхвърлят допустимите рекултивационни работи. 

Насипването се извършва извън границите на имота, определени в кадастралната карта. Засягат се съседни терени и се формират големи насипи, които по характеристики наподобяват депо за отпадъци. 

В същото време се променя естественият релеф на терена. Без данни за издадени строителни разрешения по реда на Закона за устройство на територията. 

Тежкотоварната техника, която транспортира отпадъците, замърсява и прилежащата пътна инфраструктура. Разнасят се кал, земни маси и отпадъчни материали, което създава риск за безопасността на движението. 

Риск за водите и околната среда

Терените попадат във водосборната зона на река Искър и са свързани с дренажни канали към пътната инфраструктура. Според експерти нерегламентираното насипване създава реален риск от замърсяване на почвите и подземните води. 

Насипите са с неустановен състав. И се извършват без инженерно-геоложки анализи, без дренажни системи и без мерки за укрепване на откосите. 

На места нивото на насипването достига и надвишава нивото на пътя **I-6 / Е79 („Ботевградско шосе“)“. Това създава опасност от свличане на земни и отпадъчни маси към пътното платно. 

Списък с други проблемни места

Подобни незаконни сметища се посочват и в други райони на столицата:

район Панчарево около село Кривина

землището на Казичене

район Овча купел и квартал Суходол

район Нови Искър

район Кремиковци – ж.к. Ботунец

район Сердика край река Владайска  

В тези места се изхвърлят строителни отпадъци, земни маси и други материали, които постепенно превръщат терените в незаконни депа. 

Възможна схема за подготовка на строителни терени

Според P26.Bg незаконното засипване има и друга цел. Когато водосборни или земеделски терени се запълнят с отпадъци и се изравнят, релефът се променя. Така те постепенно могат да бъдат превърнати в урегулирани парцели, подходящи за застрояване. 

Експерти посочват, че подобни действия могат да представляват нарушения на:

Закона за управление на отпадъците

Закона за опазване на околната среда

Закона за водите

Закона за устройство на територията

Закона за пътищата.  

В текста се отбелязва, че фактите могат да съдържат данни и за престъпление по чл. 352б от Наказателния кодекс, свързано със замърсяване или увреждане на околната среда. 

Докато институциите мълчат, водосборни зони и земеделски земи постепенно се превръщат в потенциални строителни площадки. Това се случва с цената на замърсена околна среда и риск за инфраструктурата и безопасността на гражданите. 

Още новини в категория Разследване