Селскостопанският музей в Горна Липница търси статут

Без регистрация той не може да събира вход и да кандидатства по проекти.

Единственият и първи по рода си в България Селскостопански музей в павликенското село Горна Липница продължава да се води музейна сбирка и се опитва да получи официален статут на музей. Заради липсата на такъв статут той няма право да събира входна такса и не може да кандидатства по проекти.

По информация на в. „Борба“ в момента вече е задвижена процедура по узаконяването. Екипът по темата включва кмета, читалищното настоятелство и юрисконсулт. Същевременно по пътя има и спънки.

Процедурата е започната, но не всички институции съдействат

Според „Борба“ Регионалният исторически музей – Велико Търново е отказал да съдейства за процедурата. Въпреки това екипът от Горна Липница посочва, че е получил подкрепа от колеги от други музеи.

От музея са уверени, че ще успеят и че Селскостопанският музей ще бъде вписан в регистрите на Министерството на културата, което е ключовата стъпка към статут.

Как е създаден музеят: дарителска кампания от края на 60-те

Музеят е създаден през 1969 г. по идея и проект на местния краевед Николай Серафимов, баща на писателя Серафим Северняк, роден в Горна Липница.

Уредничката на музея и секретар на НЧ „Зора – 1887“ Надя Конакчиева разказва пред „Борба“, че в края на 60-те години е започнала дарителска кампания. По думите ѝ първоначално хората не са искали да даряват, но Серафимов ги стимулирал, като обявил, че всеки дарител ще бъде фотографиран. Според уредничката това довело до силен ефект и хората започнали да предоставят не по един, а по няколко експоната.

Какво може да се види днес в комплекса

Селскостопанският музей представлява комплекс от няколко постройки. Една от тях е къща за живеене, построена през 1969 г. по модел на 200-годишна къща от Горна Липница. Надя Конакчиева уточнява пред „Борба“, че в къщата никога не е живяно, но посетителите често остават с впечатление, че влизат в стара къща заради автентичната атмосфера.

По информация на музея при строежа не е използвано желязо, арматура или пирони. Къщата е изградена от дърво, кал, глина и камъни, а сглобките са направени с дървени жлебове. От музея посочват, че този тип градеж се поддържа трудно днес, но се справят.

В друга зала е събран селскостопански инвентар – от ралото до трактори. Показани са тръвна (кошер) за пчели и съд, в който се е мачкало гроздето. Има и две малки работилнички – дърводелска и ковашка, с уреди и пособия от миналото, както и старо майсторско свидетелство.

Под навес посетителите могат да видят вършачка от 1932/33 г. и два трактора – „Ланц – Булдог“, използван при началото на колективизацията, и „Щаер“, марка, която по данни на „Борба“ се произвежда и до днес. Под друг навес е подреден хамбар, който показва как се е съхранявало зърното.

По данни на „Борба“ преди години експонатите са били над хиляда, но в началото на 90-те част от тях са откраднати и сега са по-малко.

Още новини в категория Новини от Велико Търново