Стамболовият мост във Велико Търново влиза в риск зона заради корозия

Общината уверява, че няма опасност, но е нужна експертна проверка

Парапетите на Стамболовия мост във Велико Търново са боядисани преди три години от общинското предприятие „Зелени системи“ с 60 литра качествена боя. По данни от материала, покритието и днес е почти непокътнато. Истинският проблем обаче остава скрит под парапетите – в металната конструкция.

Според описанието, конструкцията на съоръжението е обхваната от корозия. Това налага намеса на специалисти и сериозна експертна проверка, която към момента не е правена. Посочва се, че металът трябва да бъде изследван, а евентуалното укрепване би било много скъпо за общинския бюджет.

Корозията под парапетите и нуждата от дефектоскопия

Материалът уточнява, че проверката на металите се прави с ултразвуков дефектоскоп. Методът използва високочестотни звукови вълни. Така могат да се откриват скрити пукнатини, шупли и разслоявания дълбоко в метала. Отбелязва се, че особено скъп би бил ремонтът на корозиралите метални конструкции.

Позицията на Общината: мостът не е опасен

От Община Велико Търново са категорични, че мостът не е опасен, според цитираното в материала. В същото време се припомня, че от десетилетия мостът е забранен за автомобили. При масови мероприятия в миналото е правена организация за преминаване. Не е допускано струпване на хора върху съоръжението.

Изтекла гаранция и историческа стойност

Според публикацията, мостът е с изтекла гаранция още от края на 80-те години. Посочва се и че 100-годишният експлоатационен период, регламентиран от строителите, вече е приключил. Общината е била информирана за това преди повече от 30 години.

Стамболовият мост е строен от австрийската фирма „Рудолф Филип Вагнер“, която е изграждала и Орлов и Лъвов мост в София, както и Желязната църква в Цариград. Строителството започва през 1892 г. При изграждането е използвано дървено скеле, изработено от търновския майстор строител Стоян Герганов. В работата са участвали белгийски, италиански и български специалисти и работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част с парапета е свързано с италианския архитект Джовани Мосути, работил във Велико Търново в края на XIX век.

Материалът определя моста като първа крупна проява на модерното европейско мостостроене в България. Като свободна висяща безподпорна конструкция, той е посочен и като важно постижение на Балканите. Отбелязва се още, че съоръжението е преживяло земетресението от 1913 г. и е част от градската история, включително с разкази за полета на военния пилот Петко Попганчев под моста през 1933 г.

Още новини в категория България