Теодора Димова представи във Велико Търново роман за Пешев

„Всичко, което се случва“ стъпва върху събитията от март 1943 г.

Писателката Теодора Димова представи новия си роман „Всичко, което се случва“ във Велико Търново. Срещата с читатели се състоя в читалнята на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“. По време на разговора Димова акцентира, че е важно да говорим за миналото. Според нея познаването му създава имунитет срещу настоящето и бъдещето.

Роман, вдъхновен от Димитър Пешев и март 1943 г.

Книгата е вдъхновена от личността и съдбата на Димитър Пешев, както и от събитията около спасяването на българските евреи от депортация през 1943 година. Димова уточни, че прототип на един от главните герои – Емил Дешев – е именно Пешев.

Авторката подчерта, че романът не е документално изследване. Тя посочи, че текстът е художествен и стъпва върху реални исторически събития. По думите ѝ в книгата се поставят въпроси за човешката съвест и личната отговорност. В центъра са и теми като разделението, състраданието и способността на обществото да се противопоставя на несправедливостта.

От разкази на приятели до четири години работа

Димова разказа, че интересът ѝ към тази история се появил след разговори с нейни приятелки с еврейско потекло. Те започнали да ѝ разказват за Димитър Пешев. Това довело до посещение в Кюстендил и запознаване с исторически изследвания. Последвало и по-задълбочено проучване на събитията.

За писателката случилото се през март 1943 година е нещо като чудо. Според нея в него се преплитат човешката и Божията воля. Тя допълни, че е работила по романа четири години.

Димова открои и драматургията в съдбата на Пешев. Тя припомни, че той е бил свързан с приемането на Закона за защита на нацията, но по-късно се превръща в защитник на хората, попаднали под ударите му. Авторката каза, че я е вълнувал вътрешният път на човек, който осъзнава тежките последствия от действията си за хиляди хора и намира сили да промени позицията си.

Триптих с три гледни точки и нишка на любов към ближния

Димова обясни, че „Всичко, което се случва“ е изграден като триптих. Събитията около депортацията са разказани през три различни гледни точки. Първата част е свързана с образа на Емил Дешев. Следващите две части проследяват съдбите на две еврейки. Авторката посочи, че нишката, която минава през трите части, е любовта към ближния, независимо от вярата и различията.

Сред най-болезнените образи Димова открои Роза. Тя е майка, която се опитва да предпази децата си от ужаса на предстоящата депортация. Историята е свързана с реален разказ, чут от авторката, за деца, на които било казвано, че тръгват на голямо пътешествие. В действителност семействата им очаквали депортация.

Димова каза още, че документалното и художествената измислица се преплитат. Част от описанията са изградени върху архивни свидетелства. Според нея трагичните и неудобни страници от историята не трябва да бъдат прикривани.

Писателката подчерта, че разговорът за историята е и въпрос към настоящето. Тя постави темата как бихме реагирали днес на несправедливостта, насилието и разделението. По думите ѝ книгата не е само за миналото, а косвено говори и за съвременността. Тя посочи, че само ясният разговор води до диалог. Според Димова разделението прави обществото слабо и безсилно, а литературата и изкуството са сред възможностите за диалог и осмисляне на истината.

Авторката добави, че работата по романа ѝ е дала повече вяра в хората. Тя каза още, че книгата е свързана с предишните ѝ романи „Поразените“ и „Не ви познавам“. И в трите произведения действието се развива в едно въображаемо градче близо до София – Болярово. Димова изрази надежда читателите да затворят последната страница с повече вяра в българското общество.

По време на срещата писателката съобщи и, че има намерение да напише продължение на романа си „Майките“. Тя говори и за филмираните си творби, както и за проект, който съществува, но все още не е осъществен – екранизиране на „Поразените“.

Още новини в категория Новини от Велико Търново