Велико Търново пази знаците на Независимостта: пирамидата се връща през 2002 г.

Историкът Тодорка Недева припомня паметници, монети и решения на общината.

Трайни паметни знаци, посветени на обявяването на Независимостта, са изградени във Велико Търново още в първите години след историческия акт. Това разказа пред БТА историкът Тодорка Недева.

Сред ранните знаци е скулптурата на лъв. Тя е поставена отляво на входа на крепостта Царевец през 1918 г. По думите на Недева през 1935 г. лъвът е сменен с нов.

Друг знак е възпоменателен надпис. Той е изсечен по идея на учителя Димитър Багрилов. Надписът е на отвесната скала в подножието на хълма Света гора.

Паметникът на Царевец: разрушен през 1952 г., възстановен с дарения

Знаков е и паметникът – пирамида, издигнат през 1928 г. на Царевец. Според Недева това е мястото, където Манифестът за обявяване на независимостта е прочетен за втори път. Прочитът е пред търновското гражданство.

Недева посочи, че пирамидата е унищожена през 1952 г. По-късно е построена нова гранитна пирамида. Тя е издигната с дарения. Инициативата е на Гражданския комитет Независимост.

Паметният знак е висок близо четири метра. Открит е на 22 септември 2002 г. Това става при честванията на 94-ата годишнина от провъзгласяването на Независимостта. Недева припомни, че на Царевец са били изградени и павилионите Независимост и Цар Калоян.

Орден, монети и първите мемориални емисии за Търново

В чест на Независимостта е учредено най-високото наградно отличие на Царство България. Това е орденът Св. св. Кирил и Методий, припомни Недева.

По думите ѝ орденът е учреден на 18 май 1909 г. Това е няколко месеца след учредяването на възпоменателния кръст За Независимостта на България 1908 г.

Недева посочи и още един факт. През 1912 г. са емитирани две златни монети. Номиналната им стойност е 20 лева и 100 лева. Те са и първите мемориални монети. Според историка те увековечават името на старата столица Търново и независимостта, провъзгласена там на 22 септември 1908 г.

Малко известен ход на общината и как протича денят

Сред по-малко известните факти е инициатива на градския общински съвет в Търново. Според Недева съветът решава да преименува улиците Фердинанд, Съборна и Митрополска на улица Цар Фердинанд Първи. А улица Булевард става улица 22 Септември. Историкът подчерта, че това е първата проява, която ознаменува събитието. По думите ѝ то обединява обявяването на независимостта и провъзгласяването на Фердинанд за цар.

Недева разказа и хронологията на 22 септември 1908 г. Около 10:00 ч. царският влак, изпратен от София към Русе, пристига във Велико Търново. По време на престоя в село Две могили премиерът Александър Малинов написва Манифеста.

Влакът първо спира на гара Трапезица. Оттам през Асенова махала князът тръгва сам към църквата Св. 40 мъченици. По-късно пристигат файтоните с министрите и официалните лица.

Тъй като митрополит Антим отсъства, князът е посрещнат от протосингела Стефан Абаджиев, посочи Недева. По запазени сведения до княза застават премиерът Малинов и министрите. Сред тях са Такев, Мушанов, Салабашев, Кръстев, Д. Николаев и А. Ляпчев. Присъстват и председателят на 14-ото обикновено Народно събрание Христо Славейков, тайният съветник Ритгер фон Флайщман, началникът на тайния кабинет Добрович и генерал-адютантът Марков.

С участието на държавния църковно-училищен хор се отслужва благодарствен молебен. Князът прочита Манифеста. С него провъзгласява съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо царство. Според Недева в този момент Христо Славейков и Александър Малинов предлагат на княза титлата цар на българите, и той я приема.

Недева допълни, че процесията се отправя към църквата Св. св. Петър и Павел. Там военните от 18-и Етърски и 20-и Добруджански полк преминават в марш. Те са обявени за полк на княз Кирил.

По думите ѝ Манифестът е прочетен за втори път следобед на Царевец от министър-председателя Александър Малинов. От името на търновци отговаря кметът Иван Вителов. След това официалните лица се отправят с файтони към Преображенския манастир.

Първата годишнина и възстановяването на празника

Първата годишнина от обявяването на независимостта е отбелязана с голяма пищност, разказа Недева. Общинският съвет гласува 1800 лв. за подготовка. Рекапитулацията показва, че накрая сумата достига 3500 лева, посочи тя.

За първото честване в Търново пристигат цар Фердинанд Първи, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, и съставът на Министерския съвет. Общинският съвет подарява на царицата килим за 350 лв. Килимът е изработен от ученичките в държавното Килимарско училище в града.

Според Недева от септември 1944 г. празникът не се отбелязва. Денят на Независимостта е възстановен като официален празник на Република България през 1998 г. Това става със закон, приет на 10 септември от 38-ото Народно събрание.

Още новини в категория Новини от Велико Търново