Велико Търново преброи над 30 къщи с тухлички

Общината показва фасади, скрити под по-късни мазилки в Стария град.

В Стария град на Велико Търново са установени повече от 30 старинни къщи с фасади, облицовани с тухлички, които с времето са били скрити под варови и циментови мазилки. Това обяснява арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция „Култура, недвижимо културно-историческо наследство, празници и фестивали“ в Община Велико Търново, в разговор за малко познатата група възрожденски сгради, които тя определя като уникални.

Как се появяват къщите с дюкяни и тухлени фасади

Арх. Колева посочва, че бързото развитие на стопанския живот във Велико Търново през XIX век е наложило изграждането на къщи с работилници и дюкяни. Те са били собственост на дребни и средни занаятчии и търговци.

По думите ѝ в приземния етаж са били разположени дюкянът, складът и кантората. Семейното жилище е било на горните етажи. Достъпът е бил с отделен вход и стълба в самостоятелно пространство. Такива къщи са запазени при Самоводската чаршия, Казанджийския пазар и в други възрожденски части на града.

Почеркът на Колю Фичето и „вълчият зъб“

Арх. Колева припомня, че в този период във Велико Търново работи майстор Колю Фичето, който изгражда разпознаваем стил. Тя описва градската къща с каменно приземие и паянтови етажи, при които фасадите са с облицовка от тухлички, с изпъкнала бяла фуга и мазилкови еркери и корнизи. Като характерен декоративен елемент е посочен тухленият ред, известен като „вълчи зъб“.

Според арх. Колева тухличките са траен материал с добри изолационни качества. Те дават и силен художествен ефект на фасадите.

Адреси и истории: от ул. „Въстаническа“ до „Къщата на Кичимката“

Сред примерите, изброени от арх. Колева, са къщата на търговеца Никола Коюв на ул. „Въстаническа“ №14, къщата на Петър Константинов на ул. „Въстаническа“ №13, къщата на Евтимови на ул. „Митрополит Панарет Рашев“ №1, къщата на чорбаджи Витан Рашев на ул. „Максим Райкович“ №28 (около 1850 г.), къщата на Тодора Панова на ул. „Кирил и Методий“ №55 (1861 г.), къщата на Димитър Ангелов на ул. „Максим Райкович“ №14 и къщата на Димитър Конов на ул. „Христо Даскалов“ №3.

Арх. Колева дава повече детайли за сградата на ул. „Митрополит Панарет Рашев“ №1, построена след Кримската война около 1858 г. за Зойка Станева и дъщеря ѝ Елена Ефтимова. По думите ѝ учителят Йордан Кулелиев е оставил данни за къщата през 1954 г. Тя допълва, че по време на Освободителната война 1877–1878 г. в сградата са живели руски офицери. Описана е като изградена от камък, дърво и кирпич, а фасадите са с печени червени тухли. Арх. Колева отбелязва, че заради украса къщата често е била рисувана от български и чужди художници, а Леон Филипов е направил гипсов макет.

В разказа влиза и т.нар. Къща на Кичимката – къщата на Стефан Ангелов, за която арх. Колева казва, че е съществувала по турско време и вероятно е строена в края на XVIII век на стръмен терен. Според нея, въпреки промени, разрушен трети етаж и текущи ремонти, сградата е запазила автентичността си и се поддържа от наследниците.

Собственичката Даниела Гашева Миланова разказва, че родът ѝ живее там от османско време. Тя посочва, че къщата е била на три етажа, но земетресението през 1913 г. е разрушило последния и той е бил премахнат поради липса на средства за ремонт. Миланова допълва, че е запазена бажата (огнището), а прякорът Кичима идва от занаята – майстор на горни елечета, наричани кичим.

Още новини в категория Новини от Велико Търново