Ветеранът Йонко Христов замени мисиите в Ирак с училище

Бивш инструктор от НВУ във Велико Търново работи с деца в пансион

Йонко Христов, ветеран от българските военни мисии в Ирак и Афганистан, е напуснал армията след три задгранични мисии, за да работи с деца. Той е бил главен инструктор по мотопехота и разузнаване и близо 14 години е подготвял кадри за Българската армия в Националния военен университет във Велико Търново.

След една мисия в Ирак и две в Афганистан Христов взема решение да смени посоката. Той обяснява избора си с убеждението, че промяната в обществото трябва да започне от децата, чрез обучение и възпитание.

От армейски инструктор към работа с деца в пансион

Днес Йонко Христов работи в училище с пансион за деца, които имат потенциал, но нямат нужните средства да го развият. По данни от разказа му част от тези деца идват от трудни житейски ситуации.

В подкрепата им участват не само учители. Включени са и социални педагози, както и целият екип на училището. Фокусът, според описанието, е върху развитието и стабилната среда за децата.

Изкуството като инструмент за преодоляване на трудности

В училището изкуството е един от начините децата да преодоляват проблеми. Те рисуват, включват се в различни инициативи и развиват талантите си.

За преподавателите ключово не са оценките, а напредъкът на всяко дете. Подходът поставя акцент върху индивидуалното развитие и реалните умения, които децата изграждат.

Опитът от мисиите и критика към живота пред екрана

Христов посочва, че тежките преживявания от военните мисии са го научили на работа в екип и устойчивост. Той казва, че днес използва този опит, за да помага на млади хора.

Той обръща внимание и на влиянието на виртуалния свят върху децата. Според него решението е възрастните да бъдат по-близо до тях и да заменят част от времето пред екраните с реални преживявания, внимание и разговори.

Паралелно с това училището има нужда и от материална подкрепа. Според Христов тя е необходима както за най-важното за децата, така и за оборудване и спортни съоръжения. Той формулира целта като работа с ограничен брой деца, но с ангажимент мисията да бъде довършена и да се даде добър пример.

Историята му завършва с простата равносметка, че понякога най-важната мисия започва не на бойното поле, а в класната стая.

Още новини в категория България