Йосиф Петров удря звънеца на ВНС след Белене

Най-възрастният депутат в VII ВНС оцелява, като учи стихове наум.

На 10 юли 1990 г. в 15:00 ч. във Велико Търново е открито първото тържествено заседание на 7-ото Велико народно събрание. Честта да удари парламентарния звънец се пада на най-възрастния народен представител – депутата от СДС Йосиф Петров, запомнен с елегантна папийонка, силна памет и чувство за хумор.

Петров е на 80 години, но присъстващите са впечатлени от острия му ум и от умението му да говори в рими. Биографията му обаче минава през тежки лични загуби и години в концлагер, като именно стиховете се превръщат в начин да оцелее.

От Чирен до София: образование и първи книги

Йосиф Петров е роден в с. Чирен, Врачанско. Баща му е бил кмет на селото. Майка му е описана като будна, но неграмотна. Петров завършва Техникума по механотехника и Школа за запасни офицери в София.

Между 1936 и 1940 г. е студент по Консулство и дипломация в Свободния университет в София, но не се дипломира. Пише и публикува малки хумористични стихотворения. Първата му книга „Родна земя“ е издадена през 1939 г.

Семейната трагедия във Враца през 1944 г.

Година преди излизането на първата му книга Петров се жени за Цветана Мишонова. Семейството има две дъщери – Магдалена и Ванина. Семейното им щастие е кратко.

На 24 януари 1944 г., по време на бомбардировката на Враца, бомба пада върху къщата им. Загиват двете момиченца, баба им, вуйчо им и слугинята. В този момент Йосиф Петров и съпругата му пътуват за Бяла Слатина, където той е директор на Занаятчийското училище.

В периода 1942–1943 г. Петров е Хумболтов стипендиант в Германия и научава почти перфектно немски език. По-късно този факт е бил достатъчен да бъде считан за неблагонадежден.

Белене и стиховете, които пази в паметта си

След 1948 г. престават да го публикуват. Работи като учител по галванотехника. През 1949 г. се жени за втори път и се ражда дъщеря му Звездомира.

През 1956 г., на фона на събитията в Унгария и опасения от подобен бунт в България, властта арестува „съмнителни елементи“. Йосиф Петров е повикан в милицията „за справка“ и е заточен без съд и присъда на остров Персин край Белене.

Петров описва как още преди да бъде изпратен в концлагера нахвърля наум стихотворение, а после продължава да създава и запаметява текстове. По думите му този процес продължава три години, като постоянно повтаря стиховете наум – сутрин по пътя за работа, при връщане и вечер преди сън.

Петров излиза от концлагера през 1959 г. с „няколко стихосбирки в паметта си“, които възстановява до последен ред. Книгите стигат до читателите след повече от 30 години. През 1989 г. излиза стихосбирката му „Вик от каторгата“, а равносметката е 12 книги.

В годините след това, вече като депутат във VII ВНС (1990–1991), Йосиф Петров остава известен и с римуваните си закачки в разговори с колеги.

Още новини в категория Новини от Велико Търново