Забравеният автор, който пръв описва бунтовния април в Горна Оряховица

През 1926 г. учителят Иван Стратев издава първата цялостна книга за подготовката на Априлското въстание в Горнооряховската околия. Днес трудът му остава ключов източник за местната история и за паметта за Георги Измирлиев – Македончето.

Преди век горнооряховчани решават да отбележат годишнината от Априлското въстание и гибелта на Георги Измирлиев – Македончето. Създават инициативен комитет. Целта е ясна. Честванията трябва да бъдат подготвени сериозно. Комитетът поставя и конкретна задача. Да се издаде книга за събитията от април 1876 г. в Горна Оряховица.

Средствата се събират от дарения. Изданието е отпечатано в печатница „Касъров“ в Горна Оряховица. Така се появява труд, който става отправна точка за местната историческа памет.

Първата цялостна книга за горнооряховския април

Автор на изследването е лясковчанинът Иван Стратев. Книгата носи заглавието „Подготовката на въстанието в Горнооряховска революционна околия“. Тя е първият опит да се обхванат всички ключови събития от бунтовния април в района.

Няколко години по-късно Звезделин Цонев използва текста почти дословно. Това се случва, когато пише за периода в първата си история на Горна Оряховица. И днес изследването на Стратев се цитира като източник. Причината е практична. То събира в едно свидетелства и документи, които трудно се откриват на друго място.

Стратев стъпва върху спомени на участници в подготовката. Най-важни са тези на Анастас Бендерев. Ползва и други изследвания. Сред тях са трудове на Димитър Страшимиров. Включва и книга на Юрдан Теодоров, член на съда, който съди бунтовниците.

Учителят от Лясковец, който работи за паметта

Иван Стратев е роден на 25 декември 1885 г. Баща му Васил работи като градинар в Русия. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. Година по-късно се включва и в Руско-турската освободителна война. Служи в Трета опълченска дружина. По време на обучението в Плоещ е произведен в унтерофицер. Бил е и сред знаменосците на дружината.

Самият Иван Стратев учи първо в Лясковец. После завършва гимназия в Търново. Учителства за кратко. След това постъпва в Софийския университет. През 1910 г. завършва филология и литература. Работи като гимназиален учител в Търново, Лясковец и Горна Оряховица.

Пише исторически изследвания, драми, басни и разкази. Превежда и от руски. Първата му драма „Новите проблески“ излиза през 1911 г. По-късно публикува и „Мълвата“. В литературното му наследство са още „Награда“ и комедията „Генчо и Денчо – Дъртаците ще се женят“. Издава и сборници като „Из полето на мъките и кръвта“ и „Те говорят истината“.

Директор в Горна Оряховица и семейна трагедия

В Горна Оряховица Стратев работи като учител и библиотекар в гимназията. Ръководи и училищен театрален състав. Между 1934 и 1937 г. е директор на гимназията в града. Награден е от цар Борис III с орден за граждански заслуги IV степен.

След пенсионирането си продължава да работи с деца. Учителства в непълната смесена гимназия „Максим Райкович“ в Лясковец до средата на 40-те години.

През 1942 г. семейството преживява тежък удар. Синът му Емил е есперантист. Той е автор на първата практическа граматика на есперанто в България. Описван е и като последовател на Дънов. Емил е обвинен в шпионаж в полза на Англия и е осъден на смърт. Иван Стратев моли лично царя за милост. Според разказа царят обещава съдействие. Присъдата обаче е изпълнена преди намесата да даде резултат.

В края на 40-те години Иван Стратев и съпругата му се преместват в София. Стратев умира на 10 февруари 1971 г.

Източник: Исторически музей – Горна Оряховица

Още новини в категория Култура