Здравка Евтимова представи във Велико Търново „Каварненски разкази“

Писателката говори за малките градове, младите хора и „волята за победа“.

Известната българска писателка Здравка Евтимова представи във Велико Търново най-новия си сборник с разкази „Каварненски разкази“. Срещата с читатели се проведе в къщата-музей на Емилиян Станев, като Евтимова обясни избора си с духа на съзидание, който според нея присъства на това място.

„Под българско небе няма да останем смачкани“

По време на разговора Евтимова разви тезата си, че историите не се „измислят“, а идват така, както идва животът. Според нея разказът остава жив, докато читателите мислят за него и се вълнуват от героите.

Като автор с международна публика, тя посочи, че това я кара да се гордее още повече с България. Евтимова подчерта, че слабостите на човека са дадени, за да бъдат преодолявани. Тя изрази убеждението си, че българите могат да преодолеят всяка слабост. Затова, по думите ѝ, продължава да пише за хора, които намират сили да продължат, дори когато са стъпкани и смачкани. Именно в този контекст тя формулира и посланието си, че под българско небе няма да останем смачкани.

Божурец и „малкият град“ като дъх на България

Евтимова обясни, че сборникът „Каварненски разкази“ е вдъхновен от конкретно място – село Божурец. Тя защити идеята, че малкият град е жизненоважен за България. Според нея той е като поемане на дъх, без който животът не може да продължи.

Писателката акцентира върху хората в малките населени места. Тя обърна внимание на тяхната сила и слабост. Подчерта и това, че често те не напускат мястото си, а го обичат. По думите ѝ именно тази обич е въздухът, който всички „поемаме“ и така продължаваме да живеем. Евтимова добави, че и малките, и големите градове са наша съдба. Според нея посоката, в която тя се развива, се намира чрез постъпките.

Дъждовният ден в старата столица и съветът към младите

Говорейки за Велико Търново, Евтимова разказа как в дъжда е срещнала студенти, които не обръщали внимание, че са мокри, и се усмихвали. Точно тази усмивка върху младите лица тя посочи като причина да ѝ се иска да напише разказ, чието действие се развива в старата столица. Според нея дъждът във Велико Търново е щастлив.

Евтимова изброи и книги, които според нея са променили начина, по който разбира литературата. Сред тях са „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес, сборникът „Ако можеха да говорят“ на Йордан Йовков, „Разкази“ на Антон Павлович Чехов и „Сбогом на оръжията“ на Ърнест Хемингуей.

За финал тя посочи какво би искала да остане у читателя след „Каварненски разкази“. Според Евтимова това трябва да е голяма воля за победа, но победа, която идва с обич и чар, и оставя след себе си „семена на добро“.

Към младите хора на България тя отправи послание да работят така, че един ден да не се срамуват от неупотребения си талант. Според нея те са наследници на изключително талантлив народ. Тя добави, че в срещите си с младите вижда все по-силен и сияещ талант.

Автор: Виктор Калицов

Още новини в категория Новини от Велико Търново