Археолози край Царевец откриха храма на патриарх Евтимий

Разкопките при „Френк Нисар“ разкриват църква от XIV век с богати погребения.

Археолози във Велико Търново са идентифицирали църква от XIV век край Царевец, която според ръководителя на разкопките проф. Хитко Вачев е храмът „Успение Богородично“, в който патриарх Евтимий е служил на празника Успение Богородично. Мястото е в подножието на Царевец, до Балдуиновата кула, в зона, известна като „Френк Нисар“.

Търсената църква от XIV век и следите към „Успение Богородично“

Проф. Хитко Вачев обяснява, че дълго време е имало противоречия къде се намира прословутата църква „Успение на Света Богородица“. По думите му за нея се съди по похвалното слово на Григорий Цамблак за патриарх Евтимий, според което Евтимий е служил там всяка година, а празникът е продължавал осем дни.

Търсенето се е насочило към зоната при „Френк Нисар“, след като католическата и арменската църква са локализирани на друго място. Така екипът открива храм, който проф. Вачев определя като точната църква от XIV век.

Артефакти и богати погребения в преддверието

В преддверието археолозите са разкрили зидана гробница с останки на жена, която по оценка на проф. Вачев е била българска аристократка. Като аргументи той посочва мястото на гробницата и находките, сред които златен пръстен с аметист, златни наушници и златни копчета.

Според проф. Вачев и изследването на д-р Иван Чукоев по запазени фрагменти са установени седем вида дрехи с тъкани със златна везба. За първи път в този гроб е открито и кадифе, с което вероятно е била облечена погребаната.

В същата зона е открит и гроб на висш духовник. Проф. Вачев съобщава, че под главата е имало тухла със седемредов надпис с първи–четвърти стих от Евангелието на Йоан. Той подчертава, че при археологически проучвания ин ситу подобен артефакт досега не е намиран.

Мозайка с женско лице и следи от по-стар духовен център

Проф. Вачев посочва, че храмът е бил с внушителни размери за времето си. Той го описва като дълъг около 18 метра, при обичайни за епохата църкви от 10–12 метра. По думите му подобни размери има може би само патриаршеската църква.

Като най-ярко доказателство за посвещението „Успение Богородично“ ръководителят на разкопките посочва находка при входа. Там са открити няколко хиляди фрагмента от разноцветна мозайка, част от които позлатени. При комбиниране на запазените части, според проф. Вачев, се установява женско лице, което насочва към изображение на Света Богородица.

Около храма се проучва некропол. Археологът Илиян Петракиев от РИМ Велико Търново съобщава за погребения от XIII век, сред които индивид на около 30–40 години. Той посочва, че смъртността е била висока и диетата при по-бедното население е била ограничена.

Екипът още не е достигнал до времето на раннохристиянската базилика под основите на храма „Успение Богородично“. Проф. Вачев казва, че базиликата е била дълга около 40 метра и дава аналогия по обем с храма „Света София“ в София. Той допълва, че е открита и сребърна лъжичка за причастие от ранновизантийския период, с инкрустация и символи на ранното християнство.

По думите на проф. Вачев раннохристиянската базилика е построена върху тракийски погребения от IV век пр. Христа, което според него показва, че мястото е възприемано като свещено в продължение на хилядолетия.

Още новини в категория Новини от Велико Търново