Асен Личев: Ниският Дунав свали мощността на АЕЦ „Козлодуй“

Хидрологът предупреждава за риск за транспорта и питейната вода край реката.

Критично ниските нива на река Дунав в българския участък вече дават измерими последствия за енергетиката и речния транспорт, а според хидролога Асен Личев, бивш министър на околната среда и водите през 2021 г., поставят под натиск и водоснабдяването в крайдунавските райони. Анализът е публикуван от Агенция БГНЕС.

По данни, съобщени от Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД), водата в средния и долния български участък отстъпва с между 3 и 6 сантиметра на денонощие. Станциите в Оряхово, Русе и Силистра отчитат критични нива от над минус 120 сантиметра под условната кота нула.

Как ниските нива удариха транспорта и АЕЦ „Козлодуй“

Личев посочва, че ефектът от ниските води е видим по реката. Според анализа се стига до блокиран речен транспорт и образуване на масивни прагове около островите Батин, Белене, Вардим и Белозем, което води и до значителни загуби за международния бизнес.

Най-чувствителният сигнал, по думите му, идва от енергетиката. Личев съобщава, че АЕЦ „Козлодуй“ е била принудена превантивно да намали общата мощност на работещите 5-и и 6-и блок с около 90 мегавата. Причината, според анализа, е критичният спад на речното ниво, който влошава оптималния хидравличен режим на бреговата помпена станция, отговорна за охлаждането.

Спорът за питейната вода и примерът със Свищов

В анализа се отбелязва, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Българският ВиК холдинг са изразили позиция, че спадът на Дунав не застрашава питейната вода. Личев противопоставя на това оценката, че продължителното маловодие изсушава алувиалните речни тераси и дренира плитките подземни водоносни хоризонти.

Като пример той посочва Свищов, където основните водоизточници на града – кладенците тип „Раней“ 1 и 2 – са загубили над 50% от дебита си за броени дни. По думите му в селата Вардим, Царевец, Горна Студена и Козловец е било обявено бедствено положение. В отговор държавата е изградила авариен водопровод с дължина километър и половина, за да включи в системата резервния дълбок кладенец „Раней“ 3 и да осигури 1000 кубически метра вода на денонощие.

Три мерки, които Личев предлага

Според Личев временните решения не са достатъчни. Той твърди, че включването на дълбоки стратегически кладенци изчерпва подземен резерв, а амортизираната ВиК мрежа в региона продължава да губи до 90% от добитата вода.

В анализа си Личев настоява за три стъпки: рестарт на преговорите с Румъния за хидротехнически комплекси при Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш, целогодишно държавно драгиране на критичните прагове и мащабна модернизация на помпените станции за напояване в Северозападна и Централна Северна България, плюс целево финансиране за подмяна на магистрални водопроводи.

По думите му българският участък на Дунав е с дължина 460 км, но на практика не се управлява стратегически, а ниските води вече имат пряко отражение върху ключови системи по поречието.

Още новини в категория България