България връща часовниците на 25 октомври в 04:00

Допълнителният час не гарантира по-добър сън, адаптацията отнема дни.

В нощта срещу 25 октомври 2026 г. (неделя) България преминава от лятно към астрономическо часово време, известно и като зимно. Точно в 04:00 ч. часовниците се връщат с един час назад и ще показват 03:00 ч. Формално това означава „печелим“ един час, но според наличната информация промяната невинаги води до повече и по-пълноценен сън.

Какво се променя и защо тялото го усеща

Преминаването към зимно часово време измества светлата част на деня спрямо часовника. Разсъмва се по-рано, но и се стъмва по-рано. Това влияе на времето, в което сме изложени на естествена светлина.

В материала се обяснява, че човешкият организъм има вътрешен биологичен часовник. Той регулира процеси като съня, телесната температура и отделянето на хормони. Настройва се основно според редуването на светлина и тъмнина, а не само по часовника.

Затова, макар промяната да изглежда малка, тя може временно да разстрои режима на сън и бодърстване. При някои хора адаптацията минава почти незабелязано. При други са възможни по-трудно заспиване, по-ранно събуждане и нощни пробуждания. Описани са още умора през деня, затруднена концентрация, раздразнителност и промени в настроението.

Според Американската академия по медицина на съня сезонните промени на часовото време могат да нарушат съня и дневната бодрост за няколко дни. В някои случаи адаптацията може да продължи около седмица, особено при хора, които и преди промяната не са спали достатъчно.

Кои групи са по-чувствителни към смяната

В текста се посочва, че по-силно могат да усетят промяната хората с нередовен график на съня, работещите на смени и тези, които обичайно спят по-малко от необходимото. При тях дори малка промяна в часовете за лягане и ставане може да се отрази на концентрацията и работоспособността.

Децата също може да имат нужда от време за приспособяване. При тях смяната може да се прояви с по-ранно събуждане, сънливост или раздразнителност.

Материалът уточнява и още нещо важно. Макар смяната на часовото време често да се свързва със здравословни рискове, научните данни не показват еднакви последствия при всички. Систематичен преглед на 157 изследвания, публикуван през 2026 г., отчита различни ефекти при пролетната и есенната промяна. Посочва се, че доказателствата за част от здравните последствия остават ограничени и разнопосочни.

Практични стъпки за по-лесна адаптация

Според специалистите, цитирани в материала, няколко лесни навика могат да улеснят прехода към новото часово време:

• Поддържайте постоянен режим на сън. Лягайте и ставайте приблизително по едно и също време.
• Осигурявайте си достатъчно сън. За повечето възрастни се препоръчват поне седем часа на денонощие.
• Излизайте на дневна светлина сутрин. Естествената светлина помага за настройването на биологичния часовник.
• Движете се редовно. Разходките и умерената физическа активност подпомагат нормалния сън.
• Ограничете кофеина в късните часове. Кафето и енергийните напитки могат да затруднят заспиването.
• Избягвайте обилното хранене и алкохола непосредствено преди лягане. Те могат да влошат качеството на съня.

Като допълнителна мярка се препоръчва няколко дни преди смяната постепенно да измествате часа за лягане с около 10–15 минути. Така промяната няма да е толкова рязка.

Ще спре ли ЕС смяната на времето

Въпросът за прекратяване на сезонната смяна на часовото време в Европейския съюз се обсъжда от години. В текста се припомня, че през 2018 г. Европейската комисия е предложила промяната да бъде прекратена. Държавите членки обаче не са постигнали окончателно решение за общ подход.

Затова и през 2026 г. продължава действащият режим на преминаване между лятно и зимно часово време. За повечето хора есенната промяна е поносима и организмът се приспособява в рамките на няколко дни. Материалът подчертава, че допълнителният час сън не е гарантиран. Най-важни остават редовният режим и достатъчната продължителност на съня.

Още новини в категория България