ДНК разкри самоличността на череп от Априлското въстание: реликва от Мусина се оказа на четника Ангел Рачевски

Череп, пазен десетилетия извън официалните хранилища, е идентифициран чрез ДНК сравнение с наследник. Случаят се сочи като първи у нас, при който ДНК анализ доказва принадлежност към участник в Априлското въстание.

Череп, свързван от десетилетия с Априлското въстание, вече има име. ДНК експертиза е потвърдила, че реликвата от павликенското село Мусина принадлежи на четника Ангел Димов Рачевски. Той е убит през 1876 г. в местността Комитските дупки, южно от селото. Това съобщи пред БТА кметът на Мусина Христо Иванов.

Откритието идва в момент, когато в района се подготвят прояви за 150 години от въстанието. Според археолога д-р Калин Чакъров от Регионалния исторически музей във Велико Търново, това е сред малкото научно доказани артефакти, свързани с участници в Априлското въстание. По негови думи това е и първият известен случай, при който ДНК анализ се използва за подобна идентификация.

Черепът е предоставен на кметството през 2019 г. от местната жителка Христина Попова. Като ученичка през 60-те години на ХХ век тя получила задача да нарисува череп. След разговор с библиотекарката взела един от три черепа, съхранявани в шкаф в читалището. Той останал при нея десетилетия. По-късно Попова решила да го върне в селото и го предала на кмета.

Дълго време се е смятало, че черепите на тримата четници Ангел и Георги Рачевски и Иван Върбанчев са изгубени. След разгрома на четата при Дряновския манастир въстаниците се укрили край Мусина. Те били открити, подпалени и убити в местността Бърдото, по-късно наречена Комитските дупки. По спомени на местни жители телата били поругани. Близките ги погребали край мястото.

След Освобождението костите били пренесени в църквата „Света Параскева“ в Мусина. По-късно били преместени в читалището.

След връщането на реликвата в кметството започнала работа по установяване на принадлежността ѝ. Екипът имал основания да допуска, че черепът е на един от тримата въстаници. Той бил обгорен. В областта на челото се виждала следа от правоъгълен етикет. Според местната памет така са били надписвани черепите.

В изследванията се включили археологът д-р Калин Чакъров и антропологът д-р Надежда Атанасова от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. Антропологичният анализ показал, че черепът е на мъж на около 40–50 години. Това съответства на възрастта на Ангел Рачевски при смъртта му.

Кметството използвало книгата на Дончо Дончев „Летопис на Рачевския род“, за да набележи възможни наследници за сравнителна ДНК проба. Изборът паднал върху Ангел Панайотов Панайотов от София, който носи името на своя пра-пра-прадядо. ДНК експертизата е извършена в Института по криминалистика към МВР. Резултатите доказали родствена връзка и потвърдили самоличността на въстаника.

След изследванията черепът е върнат в Мусина. Предстои реставрация, защото при анализа се е наложило да бъде разрязан. Планирано е реликвата да бъде положена в специална хранителница в църквата „Света Параскева“. Там ще бъде отслужена панихида по време на възпоменанията за годишнината от въстанието.

За реставрацията и за организацията на честванията кметството в Мусина е обявило дарителска кампания. Разходите за ДНК анализа, в размер на около 3000 лева, са поети от община Павликени, съобщи кметът инж. Емануил Манолов.

Манолов припомни и ролята на района във въстанието. Четата от 101 души от Бяла черква се събрала в Мусина с четата на поп Харитон. В нея имало 29 въстаници от Мусина, 28 от Михалци и 14 от Дичин. Имало и участници от Русаля, Вишовград и Ветринци. Заедно тръгнали към Дряновския манастир. Част от тях загинали там, а други успели да се върнат и да се укрият.

Потомци на въстаници от Мусина и днес пазят спомена за събитията. Сред тях е Ангелина Христова, служител в кметството и потомка на семейството на Ангел Рачевски. Тя разказва, че трима братя от рода се включили в четата на поп Харитон. Един от тях бил върнат, за да се грижи за семействата. След Освобождението станал кмет на селото.

„Тези хора са дали живота си, за да можем ние днес да живеем свободно“, казва Христова. За Мусина идентификацията чрез ДНК е не само научен пробив. Това е и възстановена биография, която се връща там, където историята е прекъсната.

Още новини в категория Новини от Велико Търново