Изба във Върбовка прави вино 90 години и стига до Тайван

Семейство Пеневи преработва около 100 тона грозде годишно и пази редки бъчви.

Винарска изба във Върбовка, община Павликени, работи без прекъсване от 1934 г. и вече повече от девет десетилетия превръща гроздето във вино. Според разказа на семейството, което днес стопанисва производството, през годините са се сменяли собственици, пазари и технологии, но предназначението на мястото остава същото. Настоящите стопани са семейство Пеневи.

Избата като „жив музей“ и бъчви над 10 тона

Приемствеността превръща избата в своеобразен „жив музей“ на българското вино, където експонати съжителстват с работещо производство. В едно от помещенията се намират огромни дъбови бъчви с вместимост над 10 тона всяка. По данни от специализирано проучване в бранша те са вторите по големина в България.

Бъчвите не са могли да бъдат внесени през портите. Затова навремето майсторите са ги сглобили на място. По думите на Лора Пенева, дъщеря на стопаните, посетителите често остават впечатлени от съоръженията. Тя посочва, че допреди около 10 години бъчвите са се използвали по предназначение. Днес не се експлоатират и имат нужда от реконструкция. Семейството не успява да намери човек с умения за възстановяване на подобни съоръжения. Затова решават да ги съхранят като част от историята на мястото.

От „Винпром – Павликени“ към семейния модел след 1999 г.

Лора Пенева разказва, че е била на 10 години, когато родителите ѝ Пламен и Светлана Пеневи купуват винарната. Преди това двамата са работили в Сухиндол и решават да пренесат опита си във Върбовка. Преди да стане семейна собственост, избата е била част от „Винпром – Павликени“. Там се произвеждат червени вина, които след това се бутилират във винпрома и се изнасят зад граница.

След 1999 г. традицията продължава, но постепенно придобива нов облик. Първоначално техническите възможности не позволяват производство на бели вина и розета. След кончината на Пламен Пенев семейството поема по нов път. Лора Пенева обяснява, че компенсират ограниченията с креативност. Така освен червени започват да правят и бели, розе, кларета и оранжеви вина.

100 тона грозде годишно и клиенти от Финландия до Испания

Зад всяка бутилка стои много ръчен труд, посочва Лора Пенева. Гроздето се смачква с малки гроздомелачки. След това постъпва в съдове за ферментация и отлежаване. Семейството не работи със строго зададен срок за бутилиране. Решението идва, когато производителите преценят, че моментът е настъпил.

По думите ѝ през избата минават около 100 тона грозде годишно. Количеството вино не може да се прогнозира, защото всяка реколта е различна. Най-добрите напитки се отделят за бутилирани серии. В избата правят и наливно вино, като целта е добро съотношение между качество и цена.

Семейството работи с местни сортове като кайлъшки мискет, рубин, тамянка и гъмза, както и с международни като каберне совиньон, мерло и алиготе. Лора Пенева отбелязва, че гъмзата някога е била типична за Павликенския край, но днес насажденията намаляват. Тя добавя, че за тях е гордост да продължават да работят с гъмза от Сухиндолския край.

Виното на Пеневи има и чуждестранни клиенти. По данни на семейството бутилки са купувани от българското посолство във Финландия. Хора от Швейцария са взели вино за благотворителна инициатива в подкрепа на местните противопожарни служби. Производство е стигнало и до ресторант на българин в Тайван, както и до винен бар в Испания.

Семейството уточнява, че за сериозен износ избата няма необходимия мащаб. В България работят с частни клиенти и специализирани търговски обекти в София, Велико Търново и Варна. По думите на Лора Пенева те не желаят присъствие в хипермаркети и не се стремят вкусът на вината им да допадне на всеки.

През 2024 г. пускат юбилейна серия за 90 години от основаването и 25 години, откакто Пеневи са собственици. Серията включва три вина. Бялото и розето първо отлежават в иноксови съдове, а после в акациеви.

Семейството пази и най-старата запазена реколта в колекцията си – 2011 г., която не е предназначена за продажба. В двора на избата съхраняват и надгробна плоча на местен земевладелец от времето на Римската империя, намерена в пределите на винарната. По рамките ѝ има изображения на гроздове, които според стопаните свидетелстват за винена традиция на това място през много поколения.

Още новини в категория Новини от Велико Търново