Лазаровден е: денят на чудото, което променя всичко – и обичаите, които още се пазят

Църквата си спомня възкресяването на Лазар – събитие, което ускорява решението за смъртта на Христос. В България празникът живее и като Лазаруване, а днес имен ден имат Лазар, Лазарка, Лазарина и Лазаринка.

Лазарова събота, позната у нас като Лазаровден, се отбелязва в съботата на Шестата седмица от Великия пост. Църквата си спомня едно от най-централните събития в Евангелието. Това е възкресяването на четиридневно починалия Лазар, извършено шест дни преди юдейската Пасха.

Чудото се случва пред очите на много хора. Според църковната традиция именно това става причина мнозина да повярват в Христос. Паметта за Лазаровото възкресение е и категорично свидетелство за божествената сила на Божия Син. Тя насочва и към ключовата християнска вяра. Възкресението на Христос и обещанието за всеобщо възкресение на мъртвите.

Лазаровото възкресение обаче има и друга страна. То изостря напрежението с религиозните водачи в Йерусалим. Според преданието първосвещениците и фарисеите реагират с открито негодувание.

Точно в този момент, по съвета на Каиафа, Синедрионът взема решение. Иисус да бъде заловен при първа възможност и да бъде убит. Така чудото се превръща в непосредствен повод за смъртната присъда над Спасителя. Затова от дълбока древност Църквата поставя този спомен точно преди началото на Страстната седмица. Това е седмицата на Христовите страдания.

Още през IV век Лазаровото възкресение се отбелязва като общоцърковен и тържествен празник. Това личи от многото поучения за деня, оставени от св. Йоан Златоуст, блажени Августин и други автори.

През VII–VIII век празничната традиция се дооформя и в богослужението. Църковните песнописци Андрей Критски, Козма Маюмски и Йоан Дамаскин съставят специални песнопения и канони. Те се използват и днес.

В България Лазаровден се разпознава и по един жив обичай. Това е Лазаруването. Млади жени, наричани лазарки, берат цветя за венци. Те се подготвят за Цветница.

Момите се обличат в традиционни носии. Те обикалят домовете, пеят обредни песни и наричат за здраве, щастие и берекет. Стопаните ги даряват с яйца, пари, плодове и малки подаръци.

В миналото денят е имал и ясно място в общностния ред. Тогава момците са искали ръката на избраницата си. Съществува и силно народно вярване. Мома, която не е лазарувала, трудно ще се омъжи. Затова участието е било почти задължително за момичетата в селото.

Празникът носи пролетен заряд и остава очакван и днес. И от участничките, и от хората, които ги посрещат.

Имен ден днес празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарина и Лазаринка.

Още новини в категория Култура