Лириди удрят максимум на 22 април: 18 метеора на час, Луната няма да пречи

Астрономът Пенчо Маркишки посочва три ключови момента за наблюдение през април 2026 г. – метеорният поток Лириди, краят на окултацията на Плеядите от Луната и кометата C/2025 R3, която доближава Земята, но остава трудна за виждане.

Максимумът на метеорния поток Лириди през 2026 г. ще настъпи на 22 април около 22:40 ч. българско време. Това съобщи физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН и от катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на СУ.

Очакваната активност е около 18 метеора на час. Наблюдението е възможно след 22:00 ч. Тогава радиантът на потока в съзвездието Лира започва да се издига над североизточния хоризонт. Към края на нощта той ще бъде високо в небето. Това увеличава шансовете за повече видими метеори.

Важно удобство тази година е Луната. В нощта на 22 срещу 23 април тя ще залезе в 02:29 ч. Дискът ѝ ще е осветен 37%. След лунния залез небето ще бъде по-тъмно. Това ще улесни наблюденията.

Лиридите са активни между 16 и 25 април. Родителското тяло е дългопериодичната комета C/1861 G1 (Thatcher). Периодът ѝ е около 415 години. Последният ѝ перихелий е бил на 3 юни 1861 г.

На 19 април при ясно небе ще може да се наблюдава краят на закриването на звездния куп Плеяди от Луната. Явлението се нарича окултация. Цялата окултация ще се вижда от райони на изток и североизток от България. Това включва части от Западна Азия.

За наблюдател от района на София видимостта започва около 21:30 ч. Обектите ще бъдат ниско над хоризонта в посока запад-северозапад. От тъмно място или с бинокъл може да се види тънкият лунен сърп. Той ще е близо до Плеядите.

Вдясно и под лунния сърп ще се виждат звезди от купа. Те малко по-рано са били закрити от Луната. Около 7 градуса по-ниско ще се вижда ярката планета Венера. Наблюдението за София ще е възможно до лунния залез в 23:15 ч.

Плеядите имат силно място и в българската традиция. В народната астрономия купът е познат като „Квачката с пиленцата“, „Власците“, „Влашковете“ и „Ситото“.

Маркишки обърна внимание и на кометата C/2025 R3 (PanSTARRS). На 19 април тя ще премине през перихелия си. Разстоянието до Слънцето ще е 74,587 млн. км. Перихелий означава най-близката точка до Слънцето по орбитата.

Кометата е открита на 8 септември 2025 г. Откритието е направено с телескопа Pan-STARRS 1. Той се намира на вулкана Халеакала на остров Мауи, Хавай.

Най-близо до Земята кометата ще бъде на 26 април. Тогава разстоянието ще е 73,15 млн. км. Въпреки това наблюдението няма да е реалистично. Причината е видимата близост на кометата до Слънцето.

Интересният период за наблюдение започва около 16 април. Тогава кометата ще изгрява около 04:20 ч. за района на София. Посоката е североизток-изток. Очакваната яркост е около 4-та видима звездна величина. Кометата ще бъде в съзвездието Пегас.

Заради ниската височина над хоризонта ще е нужен бинокъл. Нужен е и нисък източен хоризонт. Добре е мястото да е далеч от градските светлини.

С всяка следваща сутрин яркостта ще расте. В същото време изгревът на кометата ще закъснява. Прогнозната яркост за 19 април е около 3,6-та величина. Тогава кометата ще изгрее около 04:47 ч. Това е около 1 час и 50 минути преди изгрев.

На 19 април тя ще се намира в съзвездието Риби. Ще бъде близо до границата с Пегас. Теоретично може да се забележи и с невъоръжено око. С бинокъл обаче откриването ще е по-лесно и по-бързо.

Маркишки е автор и на изданието „Гид на любителя астроном“. В него дава практически насоки за наблюдения. Съветът остава базов. Търсете тъмно небе и добра видимост към хоризонта.

Още новини в категория Новини от Велико Търново