Наградата „Велико Търново“: 70 отличени, но и две години без нито една номинация

Най-високото отличие след „Почетен гражданин“ се връчва от 30 години. Историята му включва и парадокс – разширен календар за награждаване, последван от празна година без предложения.

Наградата „Велико Търново“ е най-високото отличие в общината след званието „Почетен гражданин“. Тя се присъжда вече 30 години. Признанието отива при личности и организации с принос за развитието на Старата столица. Отличието обхваща наука, изкуство, спорт, архитектура, журналистика и обществен живот.

За три десетилетия има и тревожен сигнал. В две години наградата изобщо не е връчвана. Това се случва през 2020 г. заради пандемията. Случва се и през 2025 г., когато не е внесена нито една номинация.

30 години признание – и две „празни“ години

Първите носители са отличени през 1996 г. Това са Лилия Наумова, Петър Борсуков и Яна Първанова. Оттогава списъкът се разраства. Общо 70 личности получават наградата през годините.

Велико Търново има и осем почетни граждани, посочени в историческата справка. Сред тях са актрисата Лина Ковачева, скулпторът Панайот Димитров – Понката и маестро Михаил Дюлгеров. В списъка са още проф. Казимир Попконстантинов, арх. Иван Чолаков и доц. Пламен Павлов. Почетени са и бригаден генерал Цветан Харизанов и Анчо Калоянов.

Парадоксът след решението на Общинския съвет

През август 2023 г. Общинският съвет решава наградата да се връчва по-често. Освен на 22 март, отличието трябва да се присъжда и на Деня на независимостта. Предвидено е връчване и на Деня на будителите. Идеята е ясна. Така могат да бъдат почетени повече достойни хора.

Следва парадокс. За празника на града няма нито една номинация. По данни от текста ситуацията се променя след олимпийското злато на Магомед Рамазанов. Той става първият олимпийски шампион от Велико Търново. За успеха си е обявен за почетен гражданин. Неговият треньор в СК „Илия Павлов“ Мирослав Колев получава наградата „Велико Търново“.

Отличени организации, творци и журналисти

През годините наградата се присъжда и на организации. Първи в този списък е Корпусът на мира през 2002 г. с директор Лесли Дънкан. Сред носителите са и клуб „Ротаракт“, регионален клуб „Традиция“ и Национално движение „Българско наследство“. Отличени са още РИМ – Велико Търново, читалище „Надежда – 1869“, РБ „П. Р. Славейков“ и ДЮФА „Българче“.

Единствената семейна двойка с наградата са художниците Иваничка Панева и Христо Панев. Проф. Никола Хаджитанев получава отличието през 2007 г.

Сред отличените личат имена от литературата и медиите. Поетът Радко Радков е награден през 2001 г. Кореспондентът на БТА Пламен Цветков е отличен през 2002 г. заедно с отец Славчо. Наградата получават и журналисти като Ангел Ганцаров, Румяна Начева и кореспондентът на Нова ТВ Мартин Георгиев.

Признание получават и архитекти с ключова роля за опазването на старините. Това са Пламен Цанев, Теофил Теофилов и Румяна Брайнова. В списъка присъстват и преподаватели, лекари, общественици и спортисти. Посочен е и пример за съвременна благотворителност. Едмънд Бек е отличен с наградата през 2018 г.

Историята на отличието показва дълга традиция. Тя показва и риск. Когато няма номинации, градът губи публичен знак за признание. И губи възможност да разкаже собствените си истории на успеха.

Още новини в категория Новини от Велико Търново