Стамболов прати митрополит Климент в заточение заради Фердинанд

Синодът го обявява за незаконен и маха името му от литургиите.

Търновският митрополит Климент Браницки е осъден на доживотно заточение в Гложенския манастир на 24 юли 1893 г., след натиск от министър-председателя Стефан Стамболов, според описаните събития. След обжалване пред Апелативния съд наказанието е намалено на три години, а на практика Климент прекарва там девет месеца.

Формалният мотив за присъдата е, че синодалните старци водят борба срещу католика княз Фердинанд в защита на православието. Като по-дълбок фон е посочен траен конфликт между част от висшия клир и държавната власт за посоката на църковното управление и влиянието на Русия.

Васил Друмев: митрополит, писател и политик

Митрополит Климент е Васил Друмев – автор на повестта Нещастна фамилия и драмата Иванко, убиецът на Асеня. Роден е през 1841 г. в Шумен. Под влияние на дядо Григорий учи в духовната семинария в Одеса, прекъсва, за да участва в Първата българска легия, и завършва през 1865 г.

От 1869 г. е председател на книжовното дружество в Браила, чийто наследник днес е БАН. През 1873 г. приема монашество под името Климент. Според текста, само за девет месеца става митрополит. През 1881 г. е министър-председател. Симеон Радев го описва като човек с добри намерения, но с тщеславие, което прави политиката му да изглежда несериозна.

Климент е представен и като убеден русофил и защитник на Търновската конституция. След като Александър Батенберг я суспендира, той връща ордена Гражданска заслуга.

Синодът срещу Фердинанд: спор за „законност“ и литургии

Сблъсъкът с властта ескалира след 1887–1888 г. През ноември 1888 г. синодалните архиереи Григорий (Доростоло-Червенски), Симеон (Варненски и Преславски), Климент (Търновски) и Константин (Врачански) заседават без да уведомят министър-председателя и без да търсят среща с княза.

Според разказа, основният въпрос, който ги занимава близо два месеца, е дали княз Фердинанд е законен и дали името му трябва да се споменава по време на литургии и църковни ектении. Те решават, че след като е избран против волята на Русия, той е незаконен и името му трябва да бъде изхвърлено от литургиите.

Посочено е, че през лятото на 1888 г. Климент отказва да посрещне Фердинанд в Търновската епархия. На Архангеловден в София името на Фердинанд не е споменато. Стамболов настоява пред екзарх Йосиф да отмени решението на Светия синод, но не получава отговор. След това министър-председателят разпорежда митрополитите да напуснат София.

На 30 декември 1888 г., пред Светия синод спират три файтона и митрополитите са изпратени по епархиите си – Симеон към Варна, Климент към Търново и Константин към Враца.

От проповеди и заточение до съд през 1893 г.

След завръщането си в Търново на 1 януари, Климент служи и порицава католика, който според него е дошъл да погуби праотечествената религия. След това обикаля епархията и говори срещу властта в София. Врачанският митрополит Константин изпраща окръжно до свещениците да не споменават името на княза. В защита на двамата се включва и екзарх Йосиф от Цариград.

На 14 февруари Климент отново говори пред търновското множество по повод обявяването на годежа на Фердинанд и Мария Луиза. На следващия ден в града пристигат председателят на Народното събрание Захари Стоянов и депутатите Иван Халачев и Захари Градинаров. По описанието, поддръжници на режима нахлуват в митрополията, изваждат Климент и го заточават в Петропавловския манастир над Лясковец.

Тълпа разпилява книжата му и намира тетрадки със стихове и писма. Според текста, противници решават да ги публикуват, за да съсипят морално двамата владици, но Стамболов отказва и нарежда съчиненията да бъдат върнати. Климент ги изгаря.

На 28 май 1893 г. Климент е обвинен, че е обидил особата на княза и е подстрекавал населението да въстане. Главен обвинител е адвокатът Ганьо Чолаков, за когото се посочва, че Климент е плащал обучението му в Русия. Защитата се води от Теодор Теодоров и Константин Стоилов. След обжалването през юли присъдата е намалена до три години заточение в Гложенския манастир.

Климент е помилван от Фердинанд на 1 март 1894 г., а е освободен след падането на Стамболов от власт на 18 май. През 1895 г. Фердинанд го изпраща в Русия за възстановяване на отношенията. Там Климент се среща с външния министър княз Лобанов-Ростовцки и с Николай II, който според текста изразява надежда за скоро възстановяване на добрите отношения между България и Русия.

Клирът и политиката след Освобождението

В отделна линия се описва, че намесата на клира в политиката започва скоро след Освобождението. През 1880 г. е съставена комисия от митрополити и мирски богослови, която трябва да прегледа стария екзархийски устав и да изработи устав на българската църква.

Уставът е внесен късно в Учредителното събрание и не е обсъден. След това руският комисар княз Дондуков предлага в управлението на църквата да влязат и миряни, но предложението е отхвърлено. Държавата отпуска 10 000 лева за работата по църковната уредба. Според текста, опитите са три и остават без успех. Народното събрание намалява заплатите на владиците и предлага на Драган Цанков да поеме изготвянето на устава, но и временните правила са отхвърлени след протест на екзарх Йосиф от Цариград.

Синодалните старци протестират и пред княз Батенберг. В обществото се налага мнението, че митрополитите и либералното правителство искат да разрушат църковните правила и канони. Описано е и участие на владиците в предизборната борба през юни 1881 г., с призиви срещу либералите.

В този контекст митрополит Климент е представен като духовник, който остава силно въвлечен в политиката – от делегации до Русия след Съединението, до краткия му мандат като министър-председател през август 1886 г., продължил три дни.

Още новини в категория България