Студените душове намаляват болничните с 31% и CO₂ с 15 кг

Проучване с 719 души отчита и енергийни спестявания при по-хладна вода.

Студените душове могат да носят ползи едновременно за здравето и за околната среда, показва изследване на психолога д-р Лена Глазер от Базелския университет, цитирано от електронното издание „Юрикалърт“, съобщава БТА. В проучването участниците съобщават за по-добро самочувствие, а данните отчитат по-малко отсъствия от работа по болест и измерим екологичен ефект.

Как е проведено проучването

Според описанието на изследването в него са участвали 719 души на възраст между 18 и 65 години. В продължение на 12 седмици те е трябвало да се къпят с възможно най-студената вода, която могат да понесат.

Участниците са били в добро здравословно състояние и не са имали изграден навик да вземат студени душове. Много от тях са се отказали през първите две седмици. След това броят на отпадналите е намалял.

Самочувствие и по-малко болнични

Останалите участници са споделили, че се чувстват по-бодри и освежени, както и по-добре психически и физически, посочва БТА по данни от „Юрикалърт“.

Според резултатите те са отсъствали от работа по болест средно с 31% по-малко в сравнение с контролната група.

Екологичен ефект: по-малко вода, по-малко енергия

Освен предполагаемите ползи за самочувствието, студените душове имат и екологичен ефект. Според изследването хората прекарват по-малко време под душа, използват по-малко вода и спестяват енергия за подгряването ѝ.

При 45-литрово къпане понижаването на температурата на водата от 40 до 15 градуса спестява около 1,3 kWh енергия, посочват данните.

За 12-те седмици участниците са намалили въглеродните си емисии с около 15 кг на човек. Това е приблизително колкото отделя автомобил при изминаване на 100 км, съобщава БТА.

Глазер подчертава, че не е задължително човек да преминава рязко към ледени душове. По думите ѝ дори постепенното понижаване на температурата може да има положителен ефект. Важно е водата да бъде толкова студена, колкото е комфортно за конкретния ден, и човек да се съобразява със собственото си състояние.

Според изследователката не е установено дали участниците са запазили навика си след края на експеримента. Не е ясно и дали са продължили да водят по-екологичен начин на живот. По оценката на Глазер хората по-лесно възприемат нови навици, когато виждат лична полза от тях и не усещат, че се лишават от удобства.

Още новини в категория Светът