„Възраждане“ поиска публичен график за ремонта на Шипка

Проектът е за 8,28 млн. евро и до 1095 дни, но сроковете остават неясни.

Паметникът на свободата на връх Шипка вече е обявен за строителна площадка, но няма публична яснота колко дълго националният символ ще остане зад скеле и винил. Темата беше повдигната от народния представител от „Възраждане“ Ангел Янчев с декларация от трибуната на Народното събрание.

Янчев постави въпроси за липсата на публичност около ремонта и за предстоящи промени в постоянната музейна експозиция. По думите му Шипка е място на националната памет и обществото трябва да знае какво се прави, колко време ще продължи и какво ще остане след ремонта.

Ремонт за 8,28 млн. евро и срок до 1095 дни

Строителната площадка е открита на 3 септември, а договорът е за над 8,28 млн. евро с ДДС, със срок до 1095 дни. Проектът предвижда фасадно скеле с площ 2180 кв. м и винилово покритие със същата площ.

Според Янчев липсва публичен отговор кога точно Паметникът ще бъде закрит и за какъв период. Той оспори тезата, че графикът е „търговска тайна“, и настоя държавата да посочи ясно кога се поставя скелето, кога се сваля и кога монументът ще бъде напълно видим.

Янчев изтъкна и връзката с предстоящата 150-годишнина от Шипченската епопея през 2027 г.. По позицията му въпросът дали България ще посрещне годишнината с видим Паметник или със скеле и винил е въпрос на отношение към националната памет.

Промени в експозицията: от 233 към 155 позиции

Ремонтът засяга и постоянната музейна експозиция. Според данните, цитирани в декларацията, в досегашната експозиция са представени 233 движими културни ценности и предмети. В новата експозиция са предвидени 155 позиции.

От тях 112 ще бъдат физически предмети, 13 – репродукции, а 30 културни ценности ще бъдат представени дигитално. Посочва се, че част от оригиналните картини и портрети ще бъдат заменени с репродукции. Янчев заяви, че по-малко автентични предмети не следва да се представя като безспорно обогатяване.

Спор за остъкляването и искане за независима проверка

От „Възраждане“ повдигат въпроси и за планирано премахване на част от остъкляването в изложбените пространства. В становище, цитирано в декларацията, доц. Тодор Цигов поставя въпроси как ще бъдат защитени вътрешните помещения при снежни виелици и силни дъждове и дали има независима експертиза за безопасността на предвиденото решение.

Янчев напомни, че Паметникът на свободата е развиван и допълван през десетилетията, включително с оформяне на Криптата и зала „Тържествена“ през 1957 г., развитие на подхода към монумента през 1975 г. и изграждане на постоянната експозиция на горните нива през 1991 г.. По позицията на „Възраждане“ тези „пластове“ са част от историята на Паметника и не трябва да се премахват без сериозен експертен и обществен разговор.

От партията настояват дейностите, които променят настилката, остъкляването и постоянната експозиция, да бъдат спрени до независима експертна проверка и пълно оповестяване на решенията. Те искат и точен график за поставянето на скелето и винила, както и конкретен план за честването на годишнината през 2027 г.

Още новини в категория България