Велико Търново припомня Стоян и Петър Коледарови

Двама будители: журналистът и ученият, оставили следа в културата

Денят на народните будители дава повод да бъдат припомнени Стоян Николов Коледаров (1878–1946) и синът му проф. Петър Стоянов Коледаров (1922–1992) – две личности, свързани с Велико Търново и с различен принос към българската култура, просвета и научно познание.

Празникът се вписва официално в календарa по време на самостоятелното управление на БЗНС (1920–1923 г.). По данни от материала целта е повдигане на българския дух и утвърждаване на традиции след двете национални катастрофи. На 3 февруари 1923 г. 1 ноември е включен в празничната система, с акцент върху героичните страници от историята и делото на бележитите дейци.

Стоян Коледаров: от ученически вестник до театрална преса

Според текста Стоян Н. Коледаров се откроява като журналист, преводач, редактор, критик, драматург и общественик. Още като ученик в мъжката гимназия „Св. Кирил“ той редактира първия в България младежки вестник „Ученически защитник“, който от втория си брой (1894–1895 г.) започва да излиза като „Ученически глас“ в Севлиево и Варна.

През 1896 г. Коледаров основава и редактира списание „Съвременна младеж“, издавано в с. Мусина, Търновско. През 1900 г., заедно с Иван Кирилов, Антон Страшимиров, В. Сребров и М. Ханджиев, участва в издаването във Велико Търново на литературно-научното списание „Звезда“, което според водещи специалисти има не само регионално, но и национално значение.

На 2 декември 1900 г. в старата столица излиза първият български театрален вестник „Търновски театър“, чийто създател и издател отново е Коледаров. В рамките на по-малко от година излизат седем броя, като последният е от 7 септември 1901 г. в Русе. През 1903 г. изданието продължава в София като седмичник под името „Театър“.

„Трапезица“ и пътят към София

Материалът посочва, че през 1902 г. Стоян Коледаров участва в основаването на туристическото дружество „Трапезица“ във Велико Търново и е първият избран негов секретар. Целта на дружеството е развитие на туризма, опознаване на българските земи и съхраняване на търновските старини.

На следващата година Коледаров се установява в София. Там продължава книжовната си дейност – пише пиеси и критика, подготвя очерци за българските преводачи, основава и редактира списания и превежда от руски и френски. Според текста той е автор и на мемоари, като голяма част от тях са унищожени при бомбардировките над София.

Посочено е още, че Коледаров членува в Дружеството на българските учени, писатели, художници и публицисти, в Съюза на журналистите, във Върховния читалищен съюз и в Славянска беседа. Материалът отбелязва и участие в масонска ложа, както и занимания с политика и обществена дейност. Стоян Н. Коледаров умира на 29 януари 1946 г. в София.

Проф. Петър Коледаров: историческа география и карти на българските земи

Според материала синът му проф. Петър Коледаров продължава родолюбието на баща си в научна посока. Текстът го представя като основоположник на историческата география и картография в България, съсредоточил работата си върху проучването на българските исторически земи и граници.

По предложение на ректора на ВТУ проф. Станчо Ваклинов, в периода 1967–1983 г. проф. д.и.н. Петър Стоянов Коледаров е сред хоноруваните преподаватели във Великотърновския университет. Там, според текста, той поставя на научни основи дисциплината историческа география и картография и има принос за утвърждаването ѝ като учебен предмет.

Материалът добавя, че преподавателската му работа във ВТУ го свързва и с дейността на Общонародния комитет за развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град (1965–1986 г.). Във връзка с възстановителните дейности на крепостта „Царевец“, през 1972 г. проф. Коледаров е командирован в Париж, за да осигури цветно фотокопие на стара италианска перспективна военна карта на Балканите от края на XIV век, в която има художествено изображение на средновековния Търновград.

Според текста той публикува общо 11 статии за Велико Търново, свързани както с възстановяването на „Царевец“, така и с дебата през 70-те години за герба на града, включително в съавторство с хералдика Хр. Дерменджиев. Отбелязано е и, че през 1973 г. историкът публикува във вестника на ВТУ „Наука и труд“ статията си за международното значение на Търновград и България, отразено в средновековните карти, а други негови материали по темата излизат във вестниците „Борба“ и „Велико Търново“.

Още новини в категория Новини от Велико Търново