Лясковец прави първото българско шампанско през 1955 г.

Регионът около Велико Търново е лозарска сила още от XIX век.

Великотърновският регион има дълги традиции в лозарството и винопроизводството, а районът на Лясковец остава ключов център в тази история. По данни от периода в края на XIX век лозята във Великотърновски окръг заемат 78 908 дюлюма (стара мярка, близка до декар) и отстъпват по площ само на житото и царевицата.

През 1890 г. в окръга са произведени 961 490 ведра вино. Едно ведро съдържа 12 оки, а една ока е приблизително 1,28 литра. Сред водещите лозарски центрове тогава са Самоводене, Балван, Михалци, Плаково, Шереметя, Бяла черква и Лесичери. Най-качественото вино според данните се произвеждало в Лясковец и Горна Оряховица, където се предвиждало откриване на образцова винарна в сградите, предназначени за винарско училище.

Лозята и пазарът: реколти, сортове и опити за контрол

В периода 1907–1908 г. гроздовата реколта в Търновска околия, особено от американските лози, е отчетена като отлична. От декар лозе се получавали около 700–800 кг грозде, или 400–500 литра вино. Цената на килограм грозде се движела между 40–50 ст., на ведро вино 6–7 лв., а на ведро шира 6–8 лв.

Преобладаващите сортове са посочени като Гъмза, Мискет и Кокорко, а по-рядко и Мавруд. По това време окръжният управител предлага създаване на лозарски синдикат. Идеята е той да контролира качеството на вината и да защитава интересите на коректните винопроизводители.

Десетилетие по-късно Великотърновски окръг вече е сред първите в България по лозарство. Увеличава се и интересът към белите вина, които се търсели на пазара. Посочени са и ценови нива: натуралните вина се продавали за 10–11 лв. за литър, петиотите за 7–8 лв., а нискокачествените вина – по 5 лв.

Лясковец и началото на българското шампанско

Според данните, през 50-те години на XX век изследвания на сортовете грозде и на почвените и климатичните условия установяват, че районът на Лясковец е подходящ за производство на шампански виноматериали.

През 1955 г. в Лясковец започва първото в България производство на българско шампанско по класически метод. Същата година са произведени и първите 18 000 бутилки. Като приемник на този винопроизводителен център е посочено дружеството Винарна Лясковец АД.

В материала са изброени и вина, произвеждани по класическа технология, сред които вина от деклариран географски район, вина с контролирано наименование за произход, естествено пенливи вина и класическо шампанско. Отбелязан е и колекционерският детайл за лясковския Димят, реколта 1952 г., от който според информацията има не повече от 200 бутилки във „Винпром Лясковец“ и „Димакс“, като вече не се предлага на пазара.

Сухиндол и Свищов: кооперации, износ и рекордна продукция

Винарска изба Ловико Сухиндол (Lovico Suhindol) е представена като пряк наследник на най-стария кооператив за отглеждане на лозя и производство на вино на Балканите, основан през 1909 г. под името „Гъмза“. Най-старото бутилирано вино в областта според информацията се пази в Сухиндол, а гордостта е Гъмза от 1909 г., от която са запазени няколко бутилки с колекционерска стойност.

Посочва се, че още през 1914 г. е осъществен първият износ на вина за Европа от този край. Данните за 1995 г. са отчетени като рекордни: произведени са 18 733 000 бутилки вино, 896 000 ракия и 2 924 000 бренди, както и мащабен износ по държави.

За Свищов се описва развитие след 1948 г., а между 1952 и 1960 г. в района са създадени над 2500 дка лозови насаждения, основно от сорта Гъмза. През 1962–1964 г. е изградена нова изба с капацитет 9000 тона, а през 60-те години „Винпром Свищов“ изнасял продукция в Швейцария, Австрия, ГДР и Югославия. Като най-старо запазено свищовско вино е посочено Златна резерва Каберне Совиньон (1983 г.), от което са останали стотина бутилки.

Болести по лозята и години на свръхпроизводство

Материалът отбелязва и трудни периоди. През 1897–1898 г. от 100 376 дка лозя в окръга 3000 били засегнати от филоксера. Организирани са практически курсове за лозари и са въведени първите пръскачки, а държавата и окръжният съвет подпомагат борбата с маната.

През 1927 г. в България се наблюдавало необикновено плодородие, като според статистически данни са произведени 300 млн. литра вино, но опитите за износ пропаднали.

В края на разказа са включени и любопитни детайли от местната памет, сред които историята за банкнотата от 100 лева (в обращение от 12 май 1952 до 31 март 1962 г.), на чийто гръб е изобразена гроздоберачката Софка Кочева от Лясковец, както и банкнотата от 2 лева, на която е Кина Георгиева от село Батак, свързала живота си със Сухиндол.

Още новини в категория България