„Мяра“: Радев дърпа напред с 16 пункта пред ГЕРБ, активността расте над 3 млн. души

Проучване за БНР очертава първа сила „Прогресивна България“ с 34,6% и пет сигурни играча в парламента. 5,6% признават готовност да гласуват срещу стимул, а две трети предпочитат машинно гласуване.

Радев отваря ножицата: 34,6% за „Прогресивна България“

Ако изборите бяха в първата половина на април, „Прогресивна България“ би взела 34,6% от гласовете сред хората, които вече са решили за кого ще гласуват. Това показва национално представително изследване на агенция „Мяра“ по поръчка на Българското национално радио.

На второ място излиза ГЕРБ-СДС с 18,5%. Следват ППДБ с 11,4%, ДПС („Ново начало“) с 9,1% и „Възраждане“ със 7,4%.

БСП–Обединена левица е на ръба на парламента с 4%. Близо са „Сияние“ с 3,6% и МЕЧ с 3,5%. „Величие“ е с 2,2%, АПС с 1,9%, а ИТН с 1,4%.

Социологът Първан Симеонов обобщава картината като „5+1+2“. Пет формации изглеждат сигурни за парламента. На ръба стои БСП. Непосредствено зад нея са „Сияние“ и МЕЧ.

Тренд нагоре при активността: 50,7% заявяват, че ще гласуват

Проучването отчита потенциална избирателна активност от 50,7%. Това е по-високо ниво спрямо намеренията преди последните избори. Според оценката тя може осезаемо да надмине 3 млн. гласоподаватели.

1,7% от заявилите, че ще гласуват, посочват опцията „Не подкрепям никого“. Данните са моментна снимка, а много избиратели решават в последните дни. Симеонов подчертава, че тенденциите са ключови. Според него има съживяване на активността. То може да увеличи преднината на първата сила.

Симеонов посочва и друг ефект. По-високата активност вдига бариерата за влизане в парламента. Това затруднява по-малките формации.

Купен вот, доверие и машини: 5,6% признават стимул

5,6% от цялата извадка признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул. По думите на Симеонов реалният дял вероятно е по-висок. Причината е, че част от хората не биха си признали. Най-висок е делът сред гетоизирани групи, според анализа.

По отношение на честността на вота 41,2% очакват изборите да са толкова честни, колкото предишните. 23,5% очакват по-честни избори. 15,6% се опасяват от по-нечестни. Останалите се колебаят.

Сред заявилите, че ще гласуват, около две трети предпочитат машинно гласуване. 19,1% избират хартия. 13,2% още не са решили.

Очакванията за управление също са ясни. 33,4% искат еднопартийно правителство. 14,9% предпочитат коалиция на две сили. 12,5% биха приели програмен кабинет. 9,2% си представят кабинет с плаващи мнозинства. 8,2% приемат коалиция от над три партии. Над една пета се колебаят.

Икономическите нагласи остават мрачни. Близо три четвърти не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите. Изводът съвпада с данни от Индекса на общественото напрежение. Той поставя цените сред основните тревоги на българите.

Проучването е проведено между 4 и 13 април 2026 г. Интервютата са „лице в лице“ с таблети сред 1002 пълнолетни граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 пункта при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 000 души.

Още новини в категория България