PISA 2025 отчита спад в резултатите и мотивацията на учениците

Синдикат „Образование“ изведе рисковете за четенето, AI и училищния климат

Най-големият сигнал: резултатите падат, но пада и мотивацията

PISA 2025 отчита най-ниските досега средни резултати за страните от OECD по природни науки, четене и математика. Анализът е представен от Синдикат „Образование“ и стъпва на брифинг на Интернационала по образование, като отделя специално внимание на тенденциите след 2012 г. и 2018 г.

По данните, обобщени в анализа, четенето се влошава след пика около 2012 г. Природните науки спадат по-плавно. Математиката се понижава особено силно след 2018 г.

Документът поставя акцент върху втори, по-дълбок проблем. Според брифинга намаляват любопитството и постоянството на учениците. Държавите с по-голям спад на любопитството между 2022 и 2025 г. показват и по-сериозен спад в четенето. Обратно, където учениците виждат повече смисъл в училището, динамиката на резултатите е по-добра.

Изводът, формулиран в анализа, е, че образователният проблем трудно ще се реши само с повече часове и изпити. Ако ученикът не вижда смисъл в училището, механичното увеличаване на натоварването не води до качество.

Четенето става стратегическо умение в епохата на AI

Според PISA 2025 най-тревожен е спадът именно в уменията, които стават ключови при масовото навлизане на изкуствения интелект. Това включва оценяване на информация, свързване на различни източници и критично мислене.

В анализа се посочва, че делът на т.нар. прибързани читатели почти се е удвоил между 2018 и 2025 г. Това са ученици, които минават бързо през текста и дават бързи, но грешни отговори.

PISA отчита и още един проблем. Учениците срещат по-големи затруднения при задачи с по-дълги текстове. Паралелно с това, учениците, които четат повече книги на хартия, продължават да постигат по-добри резултати по четене.

В брифинга това е описано като парадокс на дигиталната епоха. Колкото повече информация има, толкова по-важна става способността за концентрация, продължително четене и разграничаване на стойностна информация от шум.

Повече техника не гарантира по-добро обучение

По данните на PISA броят на компютрите в училищата се увеличава – от шест на десет ученици през 2012 г. до девет на десет през 2025 г. Но анализът подчертава, че ключовият въпрос е как се използва техниката.

Според директорите се отчита спрямо по-ниска дигитална готовност през 2022 г. Най-сериозно се влошават уменията за интегриране на дигиталните устройства в преподаването. В същото време богатите училища са по-добре подготвени за ефективното им използване.

Изводът в документа е, че инвестиция в техника без инвестиция в учителя, квалификацията и времето за подготовка носи риск от скъпо оборудване без съответно по-добро образование.

AI като инструмент, но през учителя

Брифингът отчита още една важна връзка. Учениците, които не използват AI чатботове за училищна работа, като цяло имат по-високи резултати от тези, които ги използват. Те показват и по-силно поведение, свързано с търсене на помощ.

В същото време картината не е еднопосочна. При общото използване на AI седмичните потребители и непотребителите имат сходни резултати. Честото използване може да е свързано с малко по-добри резултати, когато учениците получават възможности да развиват AI грамотност.

Проблемът, посочен в анализа, е, че тези възможности са по-достъпни за социално привилегированите ученици. Това създава риск от ново AI неравенство. Изводът е, че AI не трябва да заобикаля педагогиката. Той трябва да влиза в училище през учителя.

Дисциплината, отсъствията и тормозът влияят на резултатите

Документът обръща внимание и на училищния климат. Според PISA тормозът се е увеличил след 2022 г., като особено нараства релационният тормоз. Всички форми на тормоз са свързани с по-ниски академични резултати. Увеличават се и отсъствията, и закъсненията.

Дисциплинарният климат остава особено проблематичен в социално по-неблагоприятните райони. В анализа това се посочва като аргумент дисциплината да не се третира като второстепенна тема. Спокойната учебна среда е предпоставка за учене.

Учителят и ресурсът остават решаващи

PISA отчита, че учителската подкрепа по природни науки се е увеличила в повече от половината участващи държави спрямо 2015 г. Тя е положително свързана с постиженията.

В същото време около четири от всеки десет ученици в OECD учат в училища, чиито директори съобщават, че недостигът на учители пречи на обучението. Подобен е делът и при недостига на помощен персонал.

Анализът стига до политически извод. Реформа, която увеличава изискванията към училището без да увеличава човешкия ресурс, сама си поставя спирачка. Посочва се нужда не само от учители, а и от психолози, педагогически съветници, помощници на учителя и друг подкрепящ персонал.

Какво означава това за България

В края на документа са формулирани послания за българското образование, изведени на база съществуващите данни за България. Сред тях са фокус върху по-ефективно учебно време, четене с разбиране като задача на всички предмети, дигитализация, измерена през резултата, и AI грамотност, свързана с критично мислене.

Отделно се подчертава, че дисциплината, отсъствията и тормозът са въпроси на качеството. Посочва се нужда от по-сериозна инвестиция в учители и асистиращ персонал, както и по-силно насочване на финансирането към ученици и училища с най-големи дефицити.

Обобщението в анализа е, че PISA 2025 рисува картина, по-дълбока от спад на резултатите. В центъра стои криза на вниманието, мотивацията, четенето и доверието в смисъла на ученето.

Още новини в категория България