Стилияна Параскевова ушива първия трибагреник за опълчението

Браилското знаме влиза в Конституцията и днес е в НВИМ.

На 22 септември България почита Независимостта си. По традиция погледите са към Царевец, където националният трибагреник се развява под звуците на химна. Историята на бяло-зелено-червеното обаче тръгва от семейна идея. Според разказа тя е осъществена от Стилияна Параскевова и баща ѝ Иван Параскевов.

Трибагреникът е въведен официално като национално знаме на България на 16 април 1879 г. във Велико Търново с приемането на Търновската конституция. В чл. 23 е записано, че българското народно знаме е трицветно. Цветовете са бял, зелен и червен, поставени хоризонтално.

Идеята на Иван Параскевов и изработката в Браила

Първообразът в днешния му вид е идея на Иван Параскевов. Знамето е ушито от дъщеря му Стилияна и е подарено на българските опълченци по време на Руско-турската освободителна война. Днес то е известно като Браилското знаме и се съхранява в Националния военноисторически музей.

Иван Параскевов е роден в Ямбол през 1817 г. Според текста на младини е преследван от турските власти и емигрира в Браила. Там се издига от пристанищен носач до предприемач и търговец. Със съпругата си има три деца: Стилияна (родена на 6 март 1863 г.), Стефан и Мария.

През есента на 1876 г. в средите на българската емиграция става ясно, че се очаква нова Руско-турска война. В БРЦК в Букурещ се обсъжда ушиване на знаме за българските доброволци. Иван Параскевов поема ангажимента със свои средства да го изработи. Той доставя от Виена материали, описани като много скъпи: плътен копринен плат атлаз, естествени бисери и сърмени конци, дръжка и метален връх. Изработката и извезването възлага на 14-годишната Стилияна. За нея е отделена малка стая, в която работи тайно. За модел на коронования златен лъв използва метално лъвче-значка от четнически калпак.

Как изглежда Браилското знаме

Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см ширина. Цветовете са подредени хоризонтално. В развяващия се край платът е оформен като лястовича опашка. Върху зелената ивица на лицевата страна е извезан коронован лъв със златни конци, с височина 60 см. Над него е избродиран надписът България. Под символа е извезан текст, а в долния външен ъгъл са добавени името на изработилата го девойка, градът и датировката: Стилиана Ив. Параскевова, Браила, 1877 г., април.

В текста се припомня, че трицветната символика присъства още при Георги Раковски. Там обаче цветовете са зелено, бяло и червено. Иван Параскевов решава бялото да бъде най-отгоре. Мотивът, посочен в материала, е, че с Б започва бяло, но започва и България.

Поднасянето, конституционният избор и музейната съдба

Бащата и дъщерята поднасят знамето на 8 май 1877 г. в Плоещ на главнокомандващия Руската армия, великия княз Николай Николаевич. Според разказа той обещава да го връчи на IV опълченска дружина и предлага на Стилияна да продължи образованието си в руски девически пансион. Иван Параскевов отказва с мотив, че иска дъщеря му да учи в освободена България.

Събитието е отразено в букурещкия вестник Стара планина, където знамето е определено като българското национално знаме. Материалът уточнява, че флагът не участва в сраженията. Знамето е развято на 30 август 1878 г. на военен парад в Пловдив по случай имения ден на руския император. След това е запазено и прибрано в Двореца на българския княз в София.

Знамето присъства и във Велико Търново по време на Учредителното събрание. В текста се описва спор, при който Петко Каравелов оспорва трицвета и се обсъжда кой е хералдическият цвят на България. След показване на самото знаме, народните избраници се обединяват около подредбата бяло, зелено, червено, поставени хоризонтално, като е посочена дата 26 март 1879 г.

По-късно Браилското знаме се съхранява в княжеския и царския дворец. Днес то е в специалното хранилище на Националния военноисторически музей. Според протоколните изисквания се изнася само при най-тържествени случаи, защото коприната е крехка и има ограничен брой светлинни часове за показване.

След Освобождението Иван Параскевов се преселва със семейството си в София и дарява средства за издаване на вестници, читалища и училища. Същото прави и Стилияна, която се омъжва и има четири деца. Малко преди смъртта си тя подава молба и получава разрешение да види знамето в царския дворец, посочва материалът.

Така историята на Браилското знаме свързва Иван и Стилияна Параскевови с националния символ, който България развява и днес.

Още новини в категория България