Велико Търново даде ключови лица за първите училищни реформи

От Живковия закон до спора за учителките – как се е строяла системата.

Началото на учебната година у нас тази година съвпада с фокуса върху резултатите от последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В него участват 760 000 ученици от 91 държави. Оценяват се уменията на 15-годишните да прилагат знания в реални ситуации по природни науки, четене и математика.

Според представената информация, резултатите на българските ученици са крайно незадоволителни. Изводът е, че образователният модел има проблеми. На този фон Министерството на образованието планира мерки. Сред тях са промяна на модела Парите следват ученика, по-строга дисциплина в час, засилване на възпитателната функция на училището, по-добра квалификация на учителите и въвеждане на интегрирани изпити по математика и по български език в края на 7. клас.

В исторически план приносът на видни обществени фигури е част от това как се е изграждала и защитавала системата. В текста се откроява специално ролята на личности, свързани с Велико Търново, в първите големи стъпки след Освобождението.

Стамболовото управление и ударът по средното образование

По време на управлението на Стефан Стамболов (20 август 1887 – 19 май 1894 г.) за пръв път след Освобождението се предприемат важни преобразования в просветното дело. Те засягат съществено средното образование.

В изказване пред Петото обикновено народно събрание Стамболов защитава разширяването на достъпа до гимназиално образование. Той поставя акцент, че средното образование трябва да е възможност и за хората извън елитните професии. Аргументът му е прагматичен. Колкото повече хора се учат, толкова по-добре ще разбират интересите си.

1891 г.: първият цялостен Закон за народното просвещение

През 1891 г. се приема първият цялостен закон за народното просвещение след Освобождението. Известен е като Живков закон, по името на тогавашния министър на просвещението Георги Живков от Велико Търново.

Законът поставя под надзора на Министерството на народното просвещение не само образованието, но и развитието на културните институти. Въвежда се шестгодишно задължително обучение. За родители и общини, които не спазват изискването, са предвидени строги санкции.

Законът урежда и статута на учителите в средните учебни заведения. Те се разделят на редовни, които се степенуват, и временни. Финансирането на учителските заплати в училищата на общинско и областно ниво е разпределено. Две трети се отпускат от държавата, а една трета – от общини, околии и окръжия. По преценка на министерството държавата поема изцяло заплатите в „съвършено бедни общини“, като великотърновската не е сред тях.

В закона има и изрично изискване за откриване на нови училища. Това не може да става без осигурени сграда, пособия и дипломиран персонал.

Отделя се видно място на дисциплини като български и старобългарски език, отечественознание, гражданско учение, история и география. В текста се посочва, че преподавателите по тези предмети във великотърновската девическа гимназия Митрополит Климент са сред най-компетентните в страната. Затова и интересът към училището е силен и идва от цяла България.

Девическото образование и спорът за мястото на жената

Особени заслуги за развитието на образователното дело има Константин Величков, министър на народното просвещение в периода 1894–1897 г.. Той внася законопроект за средното девическо образование. Според текста това нарежда България сред най-напредналите държави в края на XIX век.

По време на дебатите част от народните представители отричат законопроекта по принцип. Аргументът им е, че образованието откъсва жената от семейното огнище. Сред защитниците е Никола Габровски от Велико Търново, който от парламентарната трибуна излага позиция, че жената трябва да се подготвя и за обществена роля.

В края на 90-те години на XIX век идва и друг обрат. Кабинетът на Димитър Греков, сформиран през 1899 г., работи в условия на икономическа и финансова криза. Това се отразява и на дейността на просветния министър Тодор Иванчов от Велико Търново.

Първата извънредна сесия на Десетото обикновено народно събрание приема частични промени в закона за народното просвещение. Най-парадоксалната от тях е забраната омъжените учителки да упражняват професията си, дори да имат необходимия ценз. Изключение се прави само за вдовици.

В текста се посочва, че мотивът е търсене на изход от кризата, но аргументацията стъпва върху архаична представа. Тя приема, че омъжените учителки имат съпрузи, които могат да издържат семейството. В същото време моми учителки се назначават, защото често подпомагат роднини. Така за част от учителките изборът става директен – между семейство и професия.

На този фон е даден и културен контекст. Посочва се, че през 1898 г. списание „Българска сбирка“ цитира френския автор Сюли Прюдом (Рене Франсоа Арман Прюдом), носител на Нобелова награда през 1901 г., с прогноза за промени в ролята на жената през XX век. След цитата редакцията добавя коментар, който поставя под въпрос доколко такива предвиждания са възможни без яснота как ще се промени самото общество.

Паралелно се отбелязва и появата на учебни материали. Даден е пример с първия в България учебник по гражданско учение, издаден през 1894 г. от Христо Г. Данов в Пловдив, с автор Никола Станев. Посочва се, че учебникът излиза две десетилетия преди гражданското образование да стане част от изучаваните в Европа и света дисциплини.

Още новини в категория България