Проф. Пламен Павлов: Доктрината „Брежнев“ изтласка 22 септември

Историкът обяснява дипломатическата победа през 1908 г. и ролята на кабинета Малинов.

Значението на 22 септември 1908 г., когато Княжество България обявява независимост и приема името Царство България, се разбира все по-добре през последните години. Това посочва проф. д-р Пламен Павлов, историк и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, в разговор за „Стандарт“. По думите му, датата се възприема положително както в страната, така и сред българските общности в чужбина, защото става дума за една от най-сериозните дипломатически победи в новата ни история.

Защо празникът е бил „неудобен“

Проф. Павлов отбелязва, че в съвременните учебници 22 септември заема сериозно място и е представен обективно. Според него причината датата да е била подминавана в миналото е периодът на комунистическия режим, когато празникът е бил неудобен.

Той посочва две основания. Първо, независимостта е възприемана като постижение на тогавашната буржоазна управляваща класа. Второ, по времето на доктрината „Брежнев“ говоренето за независимост се е считало за неприемливо. Затова празникът е бил изтласкан в периферията на историческото знание, включително и в учебниците.

След 1989 г. датата постепенно се връща в националния календар. Проф. Павлов изтъква като важен момент тържественото отбелязване на 90-годишнината през 1998 г. във Велико Търново, както и окончателното утвърждаване около 100-годишнината през 2008 г.

Дипломацията, мобилизацията и рискът от конфликт

Историкът обяснява, че през 1908 г. България е била много по-подготвена, отколкото през 1885 г. Той свързва това с мащабно превъоръжаване, започнало при стамболовистките кабинети. По думите му правителството на Александър Малинов отговаря с всеобща мобилизация, като едновременно заявява, че търси мирно решение.

Проф. Павлов посочва и международния контекст: великите сили не са били готови за война, въпреки че двата блока – Централните сили и Антантата – вече са били оформени. Според него българската дипломация успява да постигне мирно решаване на кризата.

Той отбелязва и дискусионен момент около „технологията“ на обявяването – дали България е трябвало да изчака Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, или както се е случило. По думите му факт е, че българската дипломация си осигурява съюзничеството, в определен смисъл, на Австро-Унгария, което подпомага мирното уреждане, вместо развитие към война с Османската империя.

Като фактори за ескалация проф. Павлов посочва напрежението с младотурския режим, дошъл на власт година по-рано, както и спор около Източните железници, при който България се сблъсква и с интересите на Австро-Унгария.

„Бащите на Независимостта“ и обявяването в Търново

Проф. Павлов предлага да се говори за „бащите на Независимостта“ и подчертава, че актът е приет положително от почти целия политически елит, а водеща роля има правителството на Александър Малинов. Той напомня, че кабинетът през 1908 г. е от осем души, като трима са българи от чужбина: Александър Малинов и военният министър Данаил Николаев като бесарабски българи, както и Андрей Ляпчев от Македония.

Историкът оспорва тезата, че актът е продиктуван основно от честолюбие на княз Фердинанд. По думите му правителството е съставено от високообразовани хора, свързани с националната кауза, и играе решаваща роля.

За самото обявяване проф. Павлов разказва, че правителството чака Фердинанд в Русе. Той пристига с парахода „Хан Крум“ и пътуват към Търново. На гара Две могили Александър Малинов пише манифеста, който е подписан от всички. Манифестът е прочетен в църквата „Св. 40 мъченици“, а по-късно церемонията е повторена и на Царевец.

Проф. Павлов посочва, че актът е приет с възторг. В идеен план Фердинанд е възприет като цар на всички българи, включително в неосвободените земи – Македония и Одринско. Той добавя, че това обяснява и високата мотивация на българските войници по време на Балканските войни и Първата световна война, защото са вярвали, че се бият за свободата на свои сънародници.

България в подем и урокът за днес

Според проф. Павлов България тогава е в сериозен подем, включително икономически. Той посочва, че страната е била наричана „Япония на Европа“ или „Япония на Балканите“ от чужди наблюдатели, които са виждали европейска държава на Балканите.

Този резултат той свързва с умерени реформи и с политика, която подпомага индустрията и земеделието. Историкът посочва, че от онзи период има примери и в културата и просвещението.

Проф. Павлов предупреждава и срещу използването на историята като елементарно политическо оръжие. Според него противопоставянето на ключови дати като 1878, 1885 и 1908 г. е погрешно, защото това са логични стъпки в израстването на българската държава.

Още новини в категория България